....Убедена съм/поне за себе си/,че човек отива в днешната планина,за да се
наслади на настоящето.Това нещо,което е пред него и в него - а не в неясното утре.Убеждението,че момента от настоящето е тъй-хубав и незаме-
ним и с нищо неподменим в "отвъдното".
Когато цялата хубост на планината е пред широко отворените ми очи,когато
с върховете на пръстите на ръцете и на краката си се боря за оцеляването си
в тази безкрайна природна красота - в минутите на катарзис след това, са из-
плували по някога мили,скъпи мисли за нереалност,......но за "отвъдно "?!!!!!
това е да си загубил въображението,фантазията и вярата в красивото и непов
торимо настояще........

С поздрав,
от сегашната планинска красота

М.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите