|
|
| Тема |
 През дните на новия век - по римски друм... |
|
| Автор | Саша_anon (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 07.01.01 19:14 |
|
|
|
Здравейте,Приятели на Планината !
Честита 2001 година . Пожелавам успех в живота
и много здраве- необходимо за контакта с Природата
Благодаря на Мария за прекрасната идея.
Благодаря на Турист и Емил за точната информация .
Поклон пред светлото име на Феликс Каниц - един
от първите изследователи на българската история и
топография.През 1871 год.преминава през Мъглижкия
/ Тревненски / проход и в резултат на това имаме
прекрасната книга "Дунавска България и Балканът".
Благодарение на големия приятелски жест на Планина
та успяхме да преминем в три слънчеви дни - зимния
Балкан от Мъглиж през Трявна и Боженци,до Дрянов-
ския манастир / 2 - 4 януари /.
Уверена съм,че района около Трявна и Боженци е из-
вестен на мнозина и затова ще се спра в своето из-
ложение за прехода през Мъглижкия проход.
Оказа се,че това е една прекрасна находка за нас,
в исторически план и планинска информация.
А/ исторически план - тази пътна артерия започва
да функционира още 4-3 в.пр.н.е.По това време е
издигната първата крепост "Горненски град" - за
охрана на пътя за Мизия.Завареният път от римля -
ните ,по-късно е бил преустроен.
Б/ като планинско приключение - отлична идея...
И така,на 2 януари в 7 часа,при слаба снежна пок -
ривка и слънце,тръгваме от къщата на поета Гео Милев на север по източния бряг на Мъглижка река.
Достигнали до м.Усте,поемаме по стръмния ляв бряг
на едно дере,който за около 20 мин.ни извежда до
останките на крепостта "Горненски бряг" издържали
24 века на 200-метрови отвесни скали.На североза -
пад хоризонта е затворен от източния склон ва вр.
Попък 1201 м.Долу в ниското е скалистото дефиле на
Мъглижка /Селчанска/ река.
Нашият път взима северна посока и след значително
изкачване,след един осър завой се излиза на Гърба-
тата стена.На юг виждаме пропастите на реката /при
личащи на р.Тъжа и Крловска Стара река/,а далеч
на хоризонта е драперията на Родопите.Минава още
час при спокойно изкачване и кристален въздух ,и
слънчева тишина и навлизаме в южния край на старин
ното с.Селце,притихнало под снега.
Северно от Селце,долината се стеснява и през отвес
ните скали Канарата,излизаме на м.Чумови колиби.
Тук хората,през 18 в.са се крили от чумни епидемии
След около 8 км.от Селце,през м.Дюлята се изкачва-
ме на бившия туристически комплекс "Извора".Тъжна
илюстрация на съвременното ни безхаберие.Отвсякъде
те наблюдават изоставени и порутени постройки.С тя
госно чувство продължаваме на север към билото на
планината.
Планинските склонове над реката стават по-ниски.
Тук е и вододелното било.Реката тук,вече носи ново
име - Кривият поток.Предстои ни още едно изкачване
през хубава букова гора и след 7 часа преход ,из-
лизаме до каменната чешма и до г.д.Българка при
боровата гора.
Оставяме раниците и преди да се предадем на умора-
та,"прескачаме " до Виканата скала.Накога иманяр
се покатерил на нея с помоща на стълба,която падна
ли и на него му останало само да вика три дни за
помощ.Дървари го спасили ,но от тогава останало
името.
...Та подтиквани от иманярската треска за красота
се изкатерваме и ние върху скалата и се прехласва-
ме пред вълшебната гледка към Тревненска и Дрянов-
ска река,към побелелите от снега северни склонове
на Балкана и накацалите планински махали...
И изплуват думите на Ив.Вазов: "Швейцария ли"?!!!
С поздрави,
Саша
| |
| |
| 
|
|
