Приличат едно на друго, но не съвсем. И трите не веднъж са били посещавани от камерите на българската кинематография.

Ковачевица е най-изолираното и най-интересното. То е било много богато християнско село в края на XIX век. Жителите му са си позволили къщи, уникални и като архитектура и като размери. Впоследствие се е превърнало в истинско село-фантом, докато не го открият кинаджиите и лека- полека къщите бъдат купени от софиянци. Цялото е архитектурен резерват.

(филм: За къде пътувате? реж. Рангел Вълчанов '85)

За да се стигне до там се минава през мохамеданско село, което - напротив - никога не е давало признаци на обезлюдяване. Жителите му не са особено въудушевени от туристическия интерес към Ковачевица.

Лещен е на пътя преди тях. Там къщите се по-скромни, но не по-малко живописни. И вероятно защото е по-достъпно, първо почувства възможностите на комерсиалния селски туризъм. Много от къщите бяха възстановени през 97-98-ма. За съжаление маркетинговата стратегия на собствениците е насочена изключително към западноевропейски туристи и цените на нощувките са от порядъка на 50 лева. По последни данни. Лично не съм го посещавал от 97-ма. Кръчмата беше на същия собственик, но бе поносима и като цена, и като качество.

Долен е още по достъпно. То си е живо село, една от махалите на което е оцеляла като архитектурен резерват. Възстановяването там върви по пътя на Лещен.

(филм: Изпит, реж. Георги Дюлгеров '71)

И за трите изходен пункт е Гоце Делчев. За пътя от Сандански нямам пресни данни. На югозапад от Гоце Делчев знам още едно село с подобен облик - Делчево, но не съм стъпвал там от краткия си войнишки престой в района през 89-та.

До Ковачевица може да се направи преход през планината откъм Велинград. Може и с джип.