Здравейте. Защо в нашето мислене активна позиция спрямо унищожаването на природата ни се появява само при разразяване на катастрофални по размери бедствия като пожарите в Рила? Ежедневното, битово съсипване не е ли предисторията на днешните апатия и пасивност? Невярвящият може да го види и да се убеди, ако посети клуб Екология. Там няма разговори, няма живот. Месеци мълчание. Моят опит показва, че гора се унищожава около Рилския манастир, по всички склонове оттам до местностите над Дупница, в районите на хижа Вада (ако минете по пътеката от ЦПШ до нея, ще видите), над Боровец, навсякъде... През това лято видях, че стопаните на хижа Седемте езера радават мрежи и рачила на желаещите да ловят риба. Пак там неотдавна срещнах седем-осем души, слизащи от Окото към Бъбрека със защитни облекла и пушки. Най-явно, без никакво усилие да не се набиват в очи. Пак през товя лято пътувах до тялото на убита дива коза, натоварено в джипа на арендатора на една от най-известните ни алпийски хижи. Да не ставам банален - всичко това е известно на всички. Досега никаква ефективна организирана съпротива не е последвала. Наивно е да се очаква от хората, живеещи в покрайнините на планините или развиващи туристически бизнес в тях, като имам предвид всичко изброено, което съставя ежедневието им, да обърнат глава към горящата гора, камо ли да се втурнат да гасят. Като познаваме станалото през последните години и случващото се сега, какво можем да очакваме от бъдещето? Поздрав: Синева