Тръгнахме без карта на Фъгъраш, защото нямаше. Едни поляци, които слизаха първия ден, когато се качвахме, ни дадоха една, снимана на ксерокс. Щяхме да се оправим и без нея, ама нямаше да знаем кое какво е. Карта си купихме на хижа Balea, ама то беше на четвъртия ден чак. Маркировката е добра, където има разклони има табели. Понеже основния маршрут е билен, а билото не допуска варианти, пътеката по него е една и ясно различима. Планината е студена - по-студена от нашите и е добре да се носи пухен чувал. Тъй като хижите са далече от билото и слизането до тях е минавка, трябва да запасяване с храна. Вода има, но не чак като на Рила, и изворите не трябва гордо да се отминават. Един овчар ни показа къде има вода и ние го наградихме с две бульончета. Местата, където сме разпъвали палатките са на височина около 2200 метра. Характера на ходенето е по билото нагоре-надолу-нагоре-надолу по цял ден. Въпреки, че изглеждат големи, размерите там са по-малки от колкото в Рила. Нещата по-бързо се стигат. В случай на нужда бързо може да се слезе на север до село или град с влак. Планината е по-мръсна от нашите, румънците хвърлят боклуци където им падне. На границата мина добре, ако не броим чакането. Нашия митничар не повярва, че не отиваме в Канадското посолство. В населени места трябва се внимава - има много съгледвачи за разсеяни туристи - абе краде се в тая страна. Като цяло са на 5-10 години след България. Спомняш си минали години там. Мизерия е. Още много комунизъм имат, ама бирата им е хубава, което е лъч надежда. Иван