Цялото приключение представлява накратко следното Тръгнахме трима с влак за Букурещ в 19:50 от София. Влака е за Киев-Москва. Ние си взехме места в украински спален вагон. Нямаше много хора във вагона, но жегата си я биваше. То нали и прозорците са направени да не се отварят, добре че в коридора се отваряха. Не спазихме препоръката да не ги отваряме, защото "кондиционер работает". Е да ама "не работает". След няколко часово висене на Русе и Гюргево за около час и половина стигнахме в Букурещ - гара Bucuresti Nord - 08:30 часа сутринта. Още преди да се види града, в полето стърчеше едно огромно нещо. То се оказа двореца на Чаушеску. Отблизо после го видях - тоя човек е нямал мярка - в най-гладните им години го е строил. Наоколо са блокове за партийни другари - с разни колонади по покривите. Липсваха само римляни с тоги да се разхождат напред назад. Иначе в Букурещ има какво да се види. Има една запазена стара част с разни сгради. В една книжарница се опитаха да ни оберат циганите, за щастие не успяха. Близо до кметството има един парк с хубави заведения. Бирата е добра и не скъпа - около лев. Най-добри са Ursus и Silva. Ние си взехме кутии и за влака - едно правилно решение. В Букурещ търсихме карта на Фъгъраш, но не намерихме. Купихме на Retezat и Bucegi - това други две планини от Карпатите. Решихме, че ще купим от Брашов. Между другото в Румъния гледат да ти приберат пари за каквото им падне. На перона на гарата се влиза с билетче от 20 стотинки. Влака за Брашов е интерсити и към 17:00 ни закара до там. Ако не друго - железопътната мрежа е развита добре в Румъния. В Брашов нямаше време за разхождане, защото сле 20 минути хванахме един местен влак за Zarnesti - едно градче на 28 км. И там нямаше карта на планината. От селото един ни взе на стоп до хижа Plaiul Foii. Тя е източния край на Фъгъраш. В Румъния стопа е платен - за 10км ни взе шест лева. В хижите не трябва да се спи - допустимо е само ако падат камъни. Мръсни са. Всички ходят с палатки и спални чували. Рядко виждах хора с леки раници. Добре е да се запаси човек с храна - в случая най-доброто място е или Брашов или Zanesti. След Plaiul Foii се върви по една река до горски дом Рударица. Ако човек забрави къде е, може да приеме, че е в подстъпите на Рила или Пирин. Няколко километра след този горски дом пътя се изоставя и след стръмно качване се излиза на билото на планината. То тук е още ниско. Ходенето по тая планина е билно без много варианти. Първия ден си беше изцяло като в Стара планина - заоблено, без скали, стени. През втория ден стигнахме до най-високия им връх Moldoveanu и спахме под него. Беше паднала мъгла и едвам намерихме място за спане. На другия ден беше слънчево, без облаци и се качихме на върха - там има един кръст. Нататък планината е много красива - от север отвеси, от юг стръмни склонове и дълбоки долини. Пътеката е добре маркирана и понеже няма варианти ясно се вижда през два баира нататък. На едно място планината се пресича от път - т.н. Магистрала Транс-Фъгъръшан. Тя се качва до 2044 метра. Почти никой не минава по нея, защото на 40км по-нататък си има хубав път по река Олт. Така че тя е още едно постижение на социализма в Румъния. Затова пък там има хижа, в която дават храна. Следващия ден ни беше най-екстремен - качва се връх Negoiu - 2533 метра. Минава се през една камина, може би 150 метра дълга, по която е прекарана верига. Жалко, че беше мъгливо. То в тая планина надали има 5 дни последователно слънце. Тя е климатична граница, по-важна от Стара планина. След Negoiu до следващия връх билото е доста тясно, ръбаво и макар, че не е дълго се минава бавно. После времето се скапа и спахме под един връх, където пет пъти за една вечер ни би град - ама яко. На другия ден слязохме на север през хижа Barcacui. Там видях румънска хижа отвътре. Е, не, не става за спане. В град Avrig хванахме влак за Sibiu. .....