В събота сутринта имахме куп ангажименти и всякакви работи за довършване. Поради това можахме да тръгнем за Рила чак късно следобеда, като планирахме да отседнем на ТБ "Овнарско". От една страна, там природата е чудесна - царете и монасите са знаели къде да правят резиденции, а и искахме поне за малко да отдъхнем от жегите. Разчитайки, че хижаря е местен, от Говедарци, очаквахме, ако не любезно и радушно посрещане, поне да бъдем приети за нощувка. Уви, останахме разочаровани... Още на излизане от с. Говедарци хижаря ни задмина по пътя с тъмносивия си "Опел", без да ни обърне капка внимание. А по-късно, когато след прехода през гората наближавахме комплекса, се зададе пак отгоре, с колата - явно си беше тръгнал да се прибира. Като ни видя, даде газ и изфуча надолу, по пътя към селото ...... Подмина ни, все едно, че сме пътни знаци. В комплекса, естествено, нямаше жива душа и всичко беше заключено. А и на днешно време, в "милата ни татковина" вече сме патили от самонастаняване ..... Така че, независимо от напредналото време - наближаваше привечер, и преумората на половинката ми, нарамихме пак раничките и поехме нагоре, към ЦПШ. Управителя там се оказа много любезен и гостоприемен и веднага ни намери места. А сградата си беше препълнена, със студентски групи и други посетители, като допълнителната спалня е в ремонт и не работи. Добре прекарахме, не беше шумно, въпреки няколкото кръчми наоколо, и беше хладно - за разлика от 40-те градуса долу. Нощувката е 5 лв, карти не се признават. По пътя нагоре напразно се опитах да открия една пряка пътека, от Овнарско за х. Вада, за около 1,5 - 2 часа, по която съм минавал. Тя беше предназначена за екскурзионните групи - но явно, че маркировката е напълно заличена и не се открива лесно. Та, поуката е, че на ТБ "Овнарско" и най-вече на хижаря явно не може да се разчита. Пък и горното приключение не ни е за пръв път - и друг път сме я заварвали заключена и затворена. Поздрави, Тореро