Според мен всичко е въпрос на мярка. И ние трябва да се събразяваме, че в манастирите са домове на хора, които имат по-особени възгледи за живота от нас. А и на тях трябва да им е ясно, че все пак живеем в 2000-ната година и не можем всички да се обличаме в зебло до петите. Ако тръгнем по каноните, трябва да имаме предвид и забраната на непокръстени православни да влизат по-навътре от притвора в църквата. За еретици от други вери, католици например, пък и дума не може да става. А в наше време е нормално църквата да е гостопроиемна за всички, стига да се спазват някакви разумни норми на облекло и държане. Тук ми идва на ум един куриозен случай за една моя съученичка, която миналата година се ожени за шотландец в православна църква в София. Официалното облекло на мъжете от този народ е фрак с карирана поличка. Поповете само промърмориха малко за това, че се вижда гола плът по краката, но после си ги венчаха по всиьки правила.