Не съжалявай за сгъстената програма - сега ще имаш пък възможност да обиколиш други места! Като четях как са ви посрещнали в Устремския манастир се сетих за нашето посещение миналата година. Беше август, но точно тогава беше дъждовен ден, заваля ни накъде към Болярово и с прекъсвания дъждът ни съпътстваше до морето (сега тук в БГ е сташна суша и страшни жеги!) Та наближавайки манастира, подминахме един пешеходец с голяма раница, висок, як с брада и очила. Ние също подминахме отбивката като вас и докато стигнем и се върнем до и от с. Устрем той беше вече намерил манастира. Оказа се руснак, много разговорлив, разказа ни че е тръгнал преди 2 месеца пеша от Москва и отива за Афон (Атон), като минава през разни манастири и църкви по пътя. В манастира ни посрещна възрастна монахиня, много любезна и гостоприемна. Покани ни в църквата и сама ни разказа за подземието под олтара, което в последствие разгледахме. Руснака се представи за много набожен, но не познаваше светците от иконите и след като получеше отговор чий е съответния образ, го разцелуваше с думите, "а-а, он закрилник путешествеников" (или нещо подобно). Явно за него нямаше някой, който да не влиза в тази категория. Не знаеше и че на Атон може да ходят само мъже и се зарадва, че след като и той е такъв ще го пуснат. На пещерата не отидохме, защото точно тогава валеше силно. Всичките снимки, които направих бяха под един сгънат дъждобран, който държахме над фотоапарата. По-миналата неделя много враждебно ни посрещнаха на Драгалевкия манастир, но затова ще ти разкажа след обед, че ми свършва обедната почивка. Поздрави И.