Е добре, както набрах скорост по писането на всякакви отчети и записки на тази тема, нямам проблем да произведа още една. И така - ГДР - 2000 г ? Няма недоразумение - изцяло са запазили облика и особеностите си, дори и в състава на ФРГ. И все още се отнасят с симпатии и разбиране към нас и нашите проблеми. Докато бях там, ужасно ми липсваха някои от "най-съществените достижения" на нашенската демокрация. Нито едно бездомно куче. Нито една автомобилна аларма не ме събуди посред нощ. Нито една дупка по улиците. Нито една взривена кола или престрелка. И тамземците - това ме порази най-много, чинно стоят и чакат светофара да позеленее, преди да преминат, дори и да няма движение или полицай. И на всичкото отгоре, в центъра на града най-безцеремонно, по германски, заловиха някакъв пласьор на дрога, и, можете ли да си представите, веднага го тикнаха в панделата. Никакво уважение към човешките му права ..... Явно в тия области много изостават от нас........ Приватизацията отдавна е приключена и забравена. Цялата икономика е нацяло изкупена от западни, не само германски фирми, и функционира с всичка сила. Безработица няма изобщо, трабантите и вартбургите липсват напълно, хората карат само модерни западни коли, но мерцедесите и беемветата са твърде малко. Върви голямо строителство, на всичко - пътища, сгради, мостове, заводи - но така се прави, че не се забелязва и не пречи особено. Железниците и преди бяха твърде по добри от нашите, със съветските електрички от времето малко след ІІ световна война, но сега са над швейцарско ниво - возят меко, гладко, безшумно, скоростта изобщо не се чувствува - безстиков идеално балансиран път, и точно навреме, с компютърни дисплеи, любезен персонал... Но всеобщ проблем представлява ниското образование, квалификация и съзнание, наследени от социализЪма. А както многократно се подчертаваше и на официалните заседания, и в кулоарни беседи, ЕС не е добрия чичко, който раздава подаяния. При капитализма всеки сам решава проблемите си, и само ако някоя страна успее да докаже на бюрократите в Брюксел, че действително не е в състояние да се справи със собствени средства с някой съществен проблем, се отпуска - не субсидия (това е по-рядко), а заем, който може да е със облекчени условия. Същевременно, при отпускане на средства, се води строга отчетност и контрол за изразходването на всеки цент. Така че, нищо чудно, че на всяка крачка се сблъсквах със следите от свръхжесток режим на икономии и избягване на всякакви разходи, без които може. Правилата на играта са много твърди и се спазват стриктно. Примерно, при панелната дискусия един млад представител от Полша, с ранг на замминистър, стана и започна да иска, в типичен нашенски стил, "пеньондзе, пеньондзе и пак пеньондзе", за това, за онова, за друго, за трето - и непременно да дойдат от ЕС, отникъде другаде.Те нали са в процес на присъединяване, за разлика от нас. Е, дискусията остана в рамките на добрия тон и взаимната търпимост - това е стил и правило, но ей-богу, не бих искал някога на такава конференция да чуя това, което му се наложи на него да изслуша - на кълцана салата го направиха. А той, в типично нашенски стил, с типично нашенски инат, продължаваше и продължаваше да си повтаря своето.... Отделно от това, специален апарат от представители на ЕС следят и какъв е на практика ефекта от различните програми и тяхното финансиране. Та моя милост случайно присъствувах на годишен семинар за отчитане изпълнението на една подобна програма. Е-е-ех, къде остана реката с доларите, която представлявал ЕС, та нашенецът, като по-гявол от другите, да си прокопае една баричка и да си кара кефа ..... Засега толкова. Действително ще съжалявам, ако съм засегнал или оскърбил някого с горните си писания - но аз така ги видях и почувствувах. Поздрави, Тореро