Здравейте ! Благодаря още веднъж на Аспарух /АГМ/,Турист,Тореро и ИПИ, за обективната информация която използвах при организирването и провеждането на траверса в.Амбарица - Купените - Млечния чал. Ще се опитам да изпълня молбата на ИПИ - завърнали се,да драсна няколко реда,как е преминал прехода.Не съм си- гурен дали ще се получи.От доста време си водя дневник за дните ,прекарани от мен в планината,но той е малко суховат. Скучен като корабен дневник - само с тази разлика,че вместо дълбочина,отмятам височина;вместо острови и полуострови - записвам циркуси и хребети... Та ето и моите "невчесани" мисли : Загърбили стреса и кризата,оставили свекърви и тъщи,на 10.06./събота/ сутринта, седмина сме в Сопот.Обикновенно с тежките раници сме се отправяли към лифта и с него към главното било,но този път сме си избрали Вазовата пътека към Добрила. Хубав юнски ден,имаме време,а и раниците ни са "при- лични" .Току-що поели по подстъпите на Балкана,нежните ни половинки със "символичните" си раници дръпнаха напред.На нашата плаха забележка " ...за сплотеност на групата и съпри- частност към нашите не вече символични раници ..." - те ухи - лено ни отговориха,че за това нямат никаква вина : Аспарух /АГМ/ е дал указание "дамските раници да не са прекалено го- леми" .Мълком се споглеждам с двамата си колеги по съдба . Солиста в групата ни Велизар тънко ми се усмихва,а моята по- ловинка Лили - повдига рамене и ми изпраща въздушна целув- ка... Всички вие,рожби на големия град,знаете каква прелест е в Балкана в средата на юни.Ние сме почитатели на биваците и сме решили да разпънем палатките за вечерта на малката билна седловинка,където нашата пътека се среща с лятната пъ- тека от х.Добрила за х.В.Левски под в.Амбарица. Следващия ден е неделя и тръгваме в 5 часа.Времето е ясно,тихо и свеж - 9 градуса.На върха на Амбарица сме в 6,З0 Имаме добра видимост към Голям Купен и Ботев.Стискаме си палци за такова време поне до Костенурката и се спускаме на - долу.Подминаваме разклона за зимното отклонение за х.Амба- рица в ляво по Дългия дял.Малко след това слизаме на седло- вината Пладнешки ярове,където се отделят летните пътища за х Хубавец на дясно и х.Амбарица на ляво.Изкачваме се без проб лем на Малък Купен и с изненада виждаме през бинокъла три фигури да катерят последните десетина метра на Голям Купен. Когато сме оглеждали от Амбарица,не сме ги забелязали.Така и ни ги настигнахме . Аспарух е точен - остатъчен сняг има само в някои от улеите,но спокойно се отбягва.Проблем са тревистите пасажи, макар че не е валяло повече от преди 4 дена.Но с повечко вни- мание сме и на Голям Купен.Времето продължава да е добро, но започва да духа лек източен ветрец.На юг е чисто,към х.Ам- барица облачно,Ботев започва да се обгръща в мъгла.По зъб- ците на Кръстците с бинокъл виждаме да се мярка движещата се пред нас тройка.Увеличили са разстоянието между нас и себе си.Използваме ги като "форлайфтери" и тръгваме.Слиза- нето продължава да ни отнема повече внимание и време.За все ки случай си носихме едно 30 м.алпийско въже.Използваме го няколко пъти за да направим парапет срещу подхлъзване и по- лекото прехвърлане на по-тежките раници през неприятни учас тъци.С още малко усилия оставяме Кръстците зад гърба си.В резуртат на повишения адреналин от екстрите на Кръстците, сравнително леко се изкачваме на Костенурката.Благодарни сме на планината,че ни даде добро време.На юг към м.Топали- ца и долината на Ст.река е ясно и обзорно.Виждат се криволи ците на Видимската пътека,която се спуска стръмно от косте - нурския превал към пътеката между х.Добрила и х.Левски.На север облачността е поразкъсана,на запад Голям Купен надни-ча над раменете на Кръстците,а на изток Ботев се обгръща в загадачна мъгла. Спуснали се от Костенурката,правим почивка и закус ка.При тръгването си рано сутринта,бяхме хапнали по шепа стафиди,фъстък и чаша чай.Тук ни намира и една жизнерадост- на група от 6 души.Водеше я мой познат - Апостол / с него се запознахме миналото лято на 5 юли в Рила.На Кадин гроб ги настигнах,когато с планинския водач Кей,помагаха на един позакъсал планинар да се добере до х.Македония / .Пошегувах ме се ,че докато се съберем той и аз - Апостол и Павел да тър- сим още някой друг светия; при него дошла богиня Диана и ми посочи едно усмихнато момиче със зачервен от слънцето нос . Отпочинали и ободрени,поемаме по острия ръб на Жълтец / 2227 м /,с което и трудния участък от траверса оста- на зад гърба ни.Вървим спокойно по разлатото и обширно било,което е с общ наклон надясно.От тук -нататък вече ни предстоеше един приятен завършек на един приятен ден. Малко преди маркировъчен стълб № 171/ при под - стъпа за Млечния чал / се разминахме с двама "галопиращи" младежи от близкия Казанлък - Гошо и Калоян .Били са се за- плехосали на Ботев по нещо красиво / така и не разбрахме как во е било - от живата или не жива материя / и сега препускаха, защото изоставали в часовия си график. Изкачили Млечния чал и подмамени от отличния об - зор,решаваме да се спуснем по коловете на зимната маркиров - ка за х.Плевен.Не много добра идея,но по някога и така става. Резултатът бе : красива панорама + раздран десен Соломон на Влади и скъсан клин на Ани,с който тя бе много секси и дей- стваше ободряващо в трудни участъци.Но това си влиза в прави лата; " Няма безплатен обяд " ! От тук нататък,останалото се предполага от вас.Вто- ри бивак край х.Плевен,в понеделник сутринта - кв.Видима, Троян и т.н. Умишлено не споменавам за часово време.Преминал вече 30-те години и " запътил " се към " поприще ,жизнено в средата ...",аз приех правилото ; " Всичко е добре - когато за- върши добре " . С поздрави - Павел