Благодаря ти Синева за материала за русалиите и за обичаите им. Твоята дописка е далеч по-достоверна, като получена от "първа ръка", докато аз съм ползвал написани от друг материали. Позволявам си да публикувам долното, наблягайки в по-голяма степен на връзката на този религиозен обичай с топонимията, още повече, че производни на "русалии" се срещат навсякъде из планините ни. Поздрави, Турист За Русалиите и за имената, производни от тях е писано много, общо взето напълно противоречиво. Като търсим произхода на някое географско име неминуемо започваме издирването си от фундаменталната книга в тази област “Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места” на Висил Миков. Според него на закътани горски поляни, обградени обикновено от скали расте билката росен, която само русалките берат и “лекуват” с нея. На такива места през Русалийските празници отиват болните и преспиват, за да “оздравяват”. Съществува и народният обичай “русалии”. Русалиите са посветени хора, лекуващи заболелите от т.нар. Русалска болест. Русалийската неделя започва от Св. Дух и трае една седмица. През това време не трябва да се работи, а който не спазва това правило се разболява от болестта. Най-важният “лечебен” елемент е обредното танцуване. Болният е поставен върху черга в средата, а русалиите са наредени в кръг около него. Танцът първоначално започва съвсем кротко, но постепенно се разгорещява, някои от русалиите изпадат в несвяст, болният скача на крака и бяга напълно оздравял. Ако никой от русалиите не падне, болният не ще оздравее. След това свестяват падналите русалии. Етнографът Димитър Маринов описва чути от него разкази за случаи на оздравели, в резултат на обряда Русалии. Между русалиите цари военна дисциплина - докато трае обрядът те се подчиняват безприкословно на главатаря си – нарича се ватафин. По време на седмицата те се движат в група и нито поздравяват, нито отговарят на поздрави. Не си ходят и в къщи. Единствено ватафинът говори със селяните. И тук се връщаме към темата темата за произхода на топонима "Русалийски гробища" – две дружини русалии не бива да се срещат, ако се срещнат завързва се бой и се стига до убийства – така се обясняват широко разпространените местности, наречени Русалийски гробища. Живко Радучев, в своята книга “Връх Русалка и хижа Тъжа” изказва и още една хипотеза. Той говори за русалците като за рудокопачи, ползващи се със султански привилегии. Те често се прехвърляли през планината по Русалийската пътека. Една група русалци минавала през есента през Балкана – по билото ги сварил ранен сняг и те загинали. Преди около 40 години са стърчали надгробните камъни в местн. Русалийски гробища. Лично моето мнение е че най-правдоподобното обяснение на тези топоними идва от празника Русалии, предвид широкото разпространение на празника из страната, което съответства и на разпространениети на прозводните му топоними. Живко Радучев също обяснява Русалийските гробища, вече в Рила с обряда Русалии.