И на мене ми чудно какво толкова те е възпряло да снимаш Томбул джамия. Предполагам, че все пак е било слънцето. Мога да ти пратя една от моите снимки ;-) Изглежда имаме общи интереси - аз също не се разделям с фотоапарата си, а църквите и манастирите oпределено се радват на неговото специално внимание. Разбира се, не виждам никакъв проблем да се снимат дажамии. При мене странното е, че не съм изпитал влечение да посетя софийската Баня Баши. Иначе съм влизал в сума ти други - от Шумен до Цариград и в Кайро. Въпросът за робството е по-сериозен и справедливо е дискутиран много и в нашето общество, и сред съседите, а и в други форуми на dir.bg. Според мен няма смисъл да се спори за термина. "Робство", а още повече "иго" са поетични думи, а не научни термини и използването им или избягването им е чисто субективно. По-интересни са фактите - какво точно се е случило през петте века. Това, че Османската империя ни била осигурила надежна военна защита и условия за икономическо и творческо развитие е абсолютна глупост. Войни, вярно, по българските земи не е имало, обаче цената е тотално икономическо и творческо изоставане. За помохамеданчванията. В Босна определено помохамеданчванията са били на доброволна основа - носели са привилгии. В Родопите е ставало къде доброволно, къде с насилие - империята е имала стратегически военни интереси в този район и много-много не е цепила басма на непокорните си поданици. Системата на кръвен еничерски данък също не трябва да се забравя. Като цяло обаче Османската империя не е провеждала политика на верска или езикова асимилация на покорените народи, най-малко на християните и юдеите. Религиите им са били официално признати, цариградската патриаршия никога не е била преследвана. Достатъчно е било, че камък върху камък не е останал от миналото на собствените им царства, че целият обществен елит и градско население на практика се е помохамеданчил, за да запази привилегиите си, и че селското християнско население е останало рая, второ качество, напълно подчинено на изповядващите исляма. Това са ти началните условия, ако искаш, развивай се икономически и творчески! И в крайна сметка след няколко века напук на всичко християнските народи са успели да се развият и икономически, и творчески много повече от поробителите си и империята логично се е разпада. При което разпадане, а на места и до наши дни, сме свидетели на незапомнени зверства. Разбира се, историята може да се тълкува по най-различни начини. Ние до голяма степен оформяме отношението си и от художествените произведения за "турското робство". Едно ни казва дядо Вазов, друго Николай Хайтов, трето Антон Дончев. Лично за мене една много силна книга на тази тема е романът "Мостът на Дрина" на босненеца Иво Андрич (тя му е донесла и Нобелова награда). Препоръчвам я на всеки, който се вълнува от за сблъсъка на културите на Балканите от османското нашествие до Първата световна война. Издавана е на български през 60-те. А що се отнася до грандоманията с паметниците - те не се признак на национализъм и мегаломания сред българите, ами на избиване на комплекси от тогавашните управници. Къде-къде по-въздействащи са далеч по скромни паметници, като Незнайния воин в София. Българите, слава Богу, сме най-лошият пример за мегаломания на Балканите. Д.