Здрасти Ванка! Честита Нова година и на теб! През лятото на 1992 бяхме с колелетата във Варна и оттогава имам впечатлението, че в този иначе хубав наш град колоезденето не е на почит. Просто шофьорите минаваха покрай нас сякаш ни няма и на няколко пъти за малко да ни отнесат. Не че тук в София положението е много по-различно, но тогава във Варна ми се стори че сигурно заради това че почти няма колоездачи шофьорите не са свикнали с тях. Иначе тук в Софийско най-удобният път за каране е към Самоков и любимият ни маршрут е до Мальовица през Говедарци и Овнарско. Ходили сме и до ждрелото на Ерма през Драгоман, до Костенец, Боровец, до Враца през Искърското дефиле, много приятна е и обиколкота на Плана (от къщи е 123 км). Най-дългото ни пътешествие е София-х.Мечит-Рилски ман.-Мелник-Гоце Делчев-Доспат-Триград-Пампорово-Пловдив-София. Тогава нашите хора от Трявна дойдоха до София за 1 ден като са минали през Беклемето! Те са мнго по -печени от нас и общо взето се налагаше да ни поизчакват, особено на прревала на Попови ливади. На път за Пирин сме минавали и по долината на Бели Искър в Рила, като специално си бяхме извадили разрешително за вододайната зона. Какво е твоето колело? Нашите са преустроени "Туристи". Поздрави: ИПИ