|
Витоша под носа - това е безценно богатство. Вместо да протестират да ходят на Витоша да изхвърлят там негативната енергия.
П.С.
Малко реклама за въздействието на планината.
Продължение на дневника от януари 2009 година
2.1.2009
За мен сънят, пълноценният сън е закон Божи. В основата на жестоките ми проблеми е безсънието в годината, в която пишех по нощите книгата си за сънищата. Каква заблудена амбициозна овца съмбила само... Но както се казва, всичко, което е станало, е трябвало да стане. И е станало.
Сещам се още нещо за свинята блатска орехчето. Хитър коварен вампир и манипулатор, това е животното, на което като последен олигофрен съм разказвала най-съкровени неща.
Тя се довлече като едно влечуго в заведението след абитуриентския бал на щерката и остана, за да омрачи всичко, което можеше да омрачи.
Дойде за да ми обясни какво трябва да забравя, свинята блатска. С нейната престорена гнусна загриженост.
Тая свиня ме е имала за някаква малоумница, за абсолютно изкукуригала бабичка, в каквато неусетно започва да се превръща тя самата. Змия гнусна, подмолна блатна твар, с чудовищно надуто и празно, лишено от конкретно съдържание грозно Его.
Сещам се особено една от нейните фрази, кого ме посъветва да забравя аз.
Милата тя доброжелателка, която все повече започва да заприличва на нищо.
Защото въпросната възраст , по която тя е толкккова голям експерт, е времето на СПРАВЕДЛИВОСТТА, когато вътрешното съдържание започва да оформя неуловимо външността. Моментално се сещам за другия персонаж - за белите прозиращи върху стринга панталони... Ужас и безумие, това е. Не злобея. Анализирам.
И продължавам да мисля по въпроса за собствената си физическа кондиция и за начините на действие. Сетих се, че вчера изядох 3 свежи фурми - и днес ще направя същото.
Изобщо трябва да се върна към онзи начин на хранене, който бях възприела в началото. Не изцяло,но да включа някои съставки в задължителното меню. Защото това е наистина твърде съществено.
Като свърши този албум на АС ДС, смятам да спра компа1 да запаля свещите и да се ориентирам към заспиване. Вчера си легнах и заспах към 12, което доведе до събужддане чак в 8 сутринта - и съответно непълноценна работа. Забелязала съм, че пълноценно работя от 5-6 сутринта. Ще навия часовника на 5 и ще се подсигуря за събуждането с двата джиесема.
Но да се върна на вампира. Като попрехвърля листата със спомените назад, стигам до извода, че тая свиня блатска е била човек, който ми е въздействал аналогично на виртуалното блато. Винаги някаква напрегнатост, винаги някакво напрежение в слънчевия сплит. А когато се сетя за далечната 2000 година, косата ми настръхва.
ТАЯ СВИНЯ БЛАТСКА МЕ ЧЕРПЕШЕ С БИРА НОНСТОП. ТО ЧЕ АЗ СЪМ ТЪПО КОПЕЛЕ, ТОВА НЕ ПОДЛЕЖИ НА ДИСКУСИЯ - НО ТИ, СВИНЬО БЛАТСКА, ЗНАЕШЕ КАКВИ ЛЕКАРСТВА МИ НАБУТВАТ В ЧОВКАТА... ТИ, СВИНЬО БЛАТСКА, С КОЙ АКЪЛ??? МЕ ЧЕРПЕШЕ С БИРА?
Много от нещата и парадоксите започвам да си обяснявам със съвети, получавани от виртуалното дирско блато.
И сега пак си мисля за една много важна опорна точка. Колкото съм подценявала тези въпроси навремето, толкова съществени ми се виждат сега.
Защото каквото и да си приказваме най-якият коз, който ти дава възможност общо взето да нехаеш за разни хора, е това да си читав ввсяко едно отношение.
Затова всяко нещо, призвано да допринесе за здраве, сила, спокойствие, трябва да бъде адмирирано и приветствано.
Мисля си, че откакто взех Йори (така наричам велоергометъра, който взех, чисто нов, от една работодателка (богата и пребогата женица, сменила генералната линия, на дърти години, с последен модел кола с шибидак, която ми правеше мили очи - дъртите женоря да си знаят, опасността да обърнат резбата е огромна, особено ако някой ги издържа и те от нямане какво да правят се ровят вв миналото и решават, че богатият мъж бизнесмен не ги бил обичал достатъчно, но понеже са вече проскубани кифли, питаят надежда да ги обикне възмездно някоя жена, впечатлена от парите и интелекта им, излишно е да казвам за шамарите, получени от мен, символично - , при която е стоял на склад, вместо част от голям хонорар, но за съжаление го оставих на хазяина като компенсация за неплатените и натрупани от инвайдъри гигантски сметки за газ - докато съм била в оазиса заради обаждане на приятелката на дъщеря ми с роднини в Симеоново, че съм седяла на терасата и съм си говорела сама,
е как да не си говоря сама - след като Татяна Иванова ми прати вечерта някакъв налудничав текст, писан от пияна адвокатка. Която пишеше поредното малоумие протест от името на двама щатски бизнесмени за някакъв имот, който уж им бил отнет от недобросъвестни българи по морето. Така че след като бившият на М. разби с глава старата врата, за да влезе и куцият санитар, вратата е била затворена само с един катинар, който се отваря с клечка за зъби, а вътре компютъра с АЕЦ Блене и прочее конфиденциално инфо, мои документи (откраднати), дрехи, бижута, някои от които, скъпи, намирах стъпкани на пода след връщането си от Витоша. Така че в мое отсъствие са ползвали банята и бяха натрупали солидна сметка, част от която платих. А вместо счупената проста почти дъсчена врата направих на хазяина врата от масивно дърво цвят махагон, с нови ключалки и греда, шпионка, а вътре остана предишната боядисана в бяло врата - разбита беше външната. Бръкнах се над хилядарка. - 10.9.2020).
Така че си мисля, откакто взех уредчето за 250 3вра втора ръка Йори твърде много подценявам фитнеса. От друга страна днес, когато вървях нагоре по онзи идеален път (към Симеоновските езера, на снимката - 9.10.2020) усещах осезаемо как се стягат мускулите - корем, задник, бедра, за краката няма какво да се говори.
Въпреки това трябва да включа велоергометъра Йори - по-скоро трябва с него да заместя 20 минути тъпи безсмислени гледаници във виртуала. Освен това трябва да включа някакви упражнения за коремната преса, все още не е на задоволително ниво.
Добрата новина е, че вместо да се влошава положението, защото не правя упражнения, благодарение на ежедневното ходене до Витоша има бавен, почти незабележим, но все пак прогрес.
Странно е, но ще го отбележа. Имам чувството, че отсрещната страна е по-скоро доволна от прекратяването на дир комуникацията. Ами да, на този етап нямам никокви новини, добри, имам предвид, за нея, совата, както вече много пъти съм го казвала, излязох трайно от членство в дружеството на самарянките - и майната му, като е мъж, да се оправя там. Нищо не ми дължи, все още не съм се превърнала в мемориал, на който някой е длъже да оказва почитание.
Какво може да ми каже лейзи? Изобщо за какви разговор иможе да става дума? Глупости на търкалета.
На този етап изобщо не ме интересува какво става там. Всеки да се оправя както може и да си решава проблемите както намери за добре.
Добрата леля Вал даде фира. За което мога само да се радвам. За мен лейзи вече е един противник - и мисля, че това е здравословната постановка.
Като се сетя за питанията на онова, как му беше името там, той е заприличал на нищо, а освен това като се сетя как някакъв мухльо ми се демонстрира - като безволева кукла на конци - просто по-добре хич да не ми се мярка, почитаемият джентълмен.
Край, добрата стара лейди умря, даде фира, както обича да казва свинята блатска гайката на английски, мразя я!
И за да дам окончателна дефиниция и потвърждение на това, на 3, 4 и 5 февруари глобулският ми телефон, живот и здраве, се планира да бъде изключен.
Този символичен жест, ще бъде окончателното ми скъсване с личностите, които сси въобразяват, че ме познават до болка.
Нито са ме познавали, нито ме познават, нито ще им дам шансда ме опознаят.
Превръщам се в почти затворена система, която продължава да търси пътя към равновесието, ефикасността и физическата сии духовна консолидация в свое име и разбира се, в името на своя любим семеен клан.
Колко е хубаво човек да върви само заради пътя. Колко е хубаво да се съсредоточиш върху себе си и да не се занимаваш повече с хабене на енергия за неща, които не ти влизат в работата.
Колко е хубаво да разчиташ само на себе си и на инстинктите си.
Колко е хубаво да не се самозалъгваш и самозаблуждаваш.
И никого и нищо да не чакаш. ВИНАГИ НА РЪБА. Господи, благодаря ти за всеки миг, за всеки ден.
Цигарата, която пуша, да е финалменто за деня. Изобщо, добре би било да редуцирам постепенно количеството.
Слушам радио. Изведнъж се сетих за новата книга на Ошо. За този разкош. Щастие е да се възраждаш. Удоволствие е да съм така, както съм сега. Нищо повече не ми трябва. Нищо и никой.
Понеже се познавам, понеже се поопознах, компромиси от никакъв храктер не се очертават.
Идиоти и глупаци не ми трябват. Мухльовци, страхливци - и изобщо хора, които си позволяват да имат мнение за мен като за някаква застинала система - също.
Смятам, че раздялата е чудесно нещо, защото с времето нещата придобиват истинската си, реалната си стойност.
Само един-единствен човек от черния списък има някакви мизерни шансове за приятелство, нищо повече, защото ако се е превърнал в уникален мухльо, моят принос е огромен. Тезидни преди 8 януари са добри дни за размисъл - токувиж се сетил какво се е случило на 8 на спирката на Плиска, в кафенето с моето име, изобщо да си върне съдната способност, нещастникът смотан.
Признавам си, че моят принос един хубав човек да се изроди дотолкова е огромен.
Нищо, животът дава шансове на всеки - най-големият шанс е човек да намери отново себе си, да проумее себе си и да разбере, че единствено той е мерило за нещата - и че му се случваонова, което той сам реши. И че никой, абсолютно никой освен него няма вина, ако нещо го е закъсал. Пожелавам ме да намери себе си.
А сега, след като направих кратък обзор на деня, ще почета и ще се ориентирам към лягане. Надявам с, че всички, задаващи си мелодраматичния въпрос, дали не точа лиги в някое заведение като кугър за някой младок, ако са се пробвали да научат как съм сменталното здраве вчера, да са мирясали.
И те наистина трябва да са абсолютно спокойни - защото на мен най-после ми дойде акълът в главата. Най-после се превърнах в нормален човек, който вместо да се усмихва, когато му забиват шамарите, реагира адекватно. С шамар.
Най-после намерих начин да се отърва от хората, които винаги са ме използвали под девиза "Ах, тя е толкова добра!" И мога да кажа, че най-после, най-после аз съм си аз. А не оная пихтия, в която се бях превърнала поради обзелото ме слабоумие. Най-после започнах да идвам на себе си. И това е нещо, което ме изпълва с щастие.
Сега все пак хапнах - хляб, масло, хрян. (Благодарение на режима, който сама си направих през 2007, за хранене плюс фитнес, свалих без диети за половин година 25 кг, след което години наред поддържах без усилия оптималното си тегло 63-65 кг, сега бях качила пак, но бавно и сигурно свалям - заради смотаните лекове, които прилежно пия 12 години, с техния страничен ефект, увеличаване на теглото - но и това се превзъмогва, карам на изворна вода, фурми и домат, парченце сирене, чушка, някакви такива неща, почти без хляб - 9.10.2020).
Освен това имам някакво странно усещане за благотворен гняв, прииждащ отнякъде си там.
Вече тази грешка - светкавични бла-бла любови, о, не, забрави. Лично аз за никъде не бързам. Да не говорим, че нито же позволя да ми честитят на 4 февруари рождени дни, нито ще посегна към клавиатурата на джиесема. Някои хора трябва да се сетят, че са ме наричали НВ.
Колко е хубаво всъщност да си женско създание. А да ти такова създание означава да не търчиш никога след някого.
(пропуск, бла-бла)
Докато се резхождах към езерата установих, че съм била унижавана по толкова недопустим начин, че не трябва дори пръстчето да ме засърби, ако павече никога не видя джентълмена. Ако обектът ми беше под ръка, не би получил дори един от морковите в шкафчето под фурната на Бонжур 18, размахан под носа му. Като си помисля за претърпените унижения, недопестими волности, обвинения и нападки, в мен се разгаря здравословно желание да направя от себе си максимума, никога да не заприличвам на милионите лелки, които срещам на всяка крачка.
Сега се сещам за двамата, които седяха срещу мен в автобус 111, когато се придвижвах насам, към Симеоново. За лелята с черните, същите като на недоразумението, цайси, черни лачени чепици и златни пръстени, телефон в ръката, твърде оживена и изобщо, вероятно, твърде имотна. Ами какво да кажа? Пет пари не давам за всякаквите атрибути на заможност, ако ще трябва да приличам на леля. Не ми трябва нищо такова.
Освен това сега имам просветление.
Няма нищо по-разсипващо от една реализирана и изгърмяна любов, в която всичко върви по мед и масло. МАЙНАТА МУ НА ВСИЧКАТА СИГУРНОСТ, МАЙНАТА МУ НА ЦЯЛОТО ЕДНООБРАЗИЕ И НА ПОЛУСЪНЕНОТО ИДИОТСКО СЪСТОЯНИЕ, В КОЕТО СЕ УСТАНОВЯВАШ КАТО ПЪЛЕН ИМБЕЦИЛ.
Ето това е в основата на УПАДЪКА. По този повод симислих, че прочетените във виртуалния блатарник захаросани сиропи вече сме ги пили и и сме наясно какъв булшит е това и докъде води в крайна сметка. До никъде. Тия пътища сме ги извървели вече. МАЙНАТА ИМ!
(пропуск)
Понеже рожденият ми ден се пада в сряда, работен ден, по-логично е да бъда с включен телефон, макар че - каква логика, да му се не види? Нямам нищо за обаждане, по телефона. Не ми се слушат глупости и общи фрази на възпитани джентълмени. Какво например може да ми каже бившето? Знам какво щиеми пожелае, но смятам да му спестя импулсите. Да не се хаби. Да има повече импулси за своята благодатна, която и да е тя. Майната му!
(за протокола - слушам на 10.9.2020 Ози - - Ozzy Osbourne - Iron Man & Crazy Train & Paranoid live The Ultimate Ozzy)
Не вярвам, че един шамар ще е достатъчен. Освен това не бива да забравям, че има още няколко души, които може да вземат да се сетят ни в клин, ни в ръкав, че имам рожден ден (музикален помен за тях, горе, има си тема в блога ми - - 2020):
Хайде няма нужда да си хaбят парите. Не мога да понасям всички тези кухи, измислени жестове.
И ако говорим за рождени дни, всичко това е толкова относително. .. Може пък рожденият ми ден да е на 14.11.2006 година? Или пък на 07.06.2007 година (датата, на която беглецът си вдигна чукалата и мой имен ден - 2020)? Дефакто съм се появила на бял свят на 04.02., но сега съм по-склонна да вярвам, че някоя от споменатите дати по-рано дати е рождената ми дата.
Или, да речем, денят, в който не вдигнах телефона на онова животно, свинята дировска блатска, мъдрата съветничка? Смятам, че тогава започна да ми се връща съдната способност. Ерго въпросът за рожднения ми ден е дискусионен.
Освен това, ако някой държи да ми честити рождения ден, има много по-елегантни начини - има фирми, които разнасят цветя по домовете, много работи има, нали така. Най-лесно е да хванеш шибания си телефон,за да ми кажеш няколко глупости, които можа да ми ги каже всеки клошар, стига да е светнат, че по паспорт съм родена на съответната дата. Изобщо не ми пука на колко години ставам. Това наистина не ме интересува.
a little nuts... after Vitosha walking...
Някои размисли и твърде съдържателен разговор, по време на който Одмет дава поискани от гостенина съвети.
Одмет се възползва от благовидния предлог само за да отскочи до кухнята. Свали от огъня котлето със супа, сложи щипка подправки и се завърна в гостната. Настани се в люлеещото кресло и запази мълчание. Непознатият имаше умислен вид и май все още се чудеше как да сподели историята си. Одмет вече беше решила, че ще рискува да му помогне, затова го остави да мисли. Имаше и тя грижи за обмисляне.
Отново забави хода на времето. Едва ли визитата е част от заговор, призван да срине най-вече нейните позиции. Съзаклятникът Шмонти беше само нещо като параван, декор, нещата ги движеше тя. Не долавяше никаква опасност. Но какво означават тия нововъведения в столицата? Онзи надпис в началото на сеанса... Одмет превъртя наум всички гледани напоследък инфозаписи. Този път не пропусна да се вгледа под лупа във всеки най-дребен и незначителен детайл. Изведнъж й просветна!
Записите бяха уж различни. Но показваха по същество едни и същи истории. Но със смяна на гледните точки... Случките, по всичко личи, бяха станали през така наречения Ден на Майстора-магьосник, съвпадащ с всяко новолуние и пълнолуние. Денят на дребните шашми. Кой я баламосваше и защо? Привидно случките бяха различни. Но само привидно. Новини само от един ден. Така ли щеше да продължава?
Гвоздеят на програмата бяха грозните вълшебни килимчета. Новина номер едно, няма що... Летящи килимчета, които се стрелват нагоре. За да се снишат ненадейно и също така ненадейно да те изтръскат в някой вир или копа сено... Одмет присви очи и се подсмихна... Безценният й ум раждаше дори от нищото доходоносни идеи... Закупуване на цялата партида на безценица... Спретване в покрайнините на малък увеселителен парк... Превръщане на безполезните килимчета в чудесна атракция за столичани.. Може да се зариби и аристокрацията... Те вечно се гърчат от скука и си търсят вълнуващи преживявания...
Но от друга страна, все пак... Да сервират на клиентите измишльотини, представяйки ги за велики събития... Да ти пробутват едно и също за свежа новина... Наместо актуално Инфо да ти показват разни врели-некипели. Да мамят не кого да е. А клиенти като нея, представители на магьосническия елит... Затова ли си плащаше на доставчиците? Утехата, че ментят и останалите, изобщо не беше утеха.
Излиза, че са били верни слуховете. Беше сметнала, че ги разпространяват интриганти защото се бяха оплакали под измислени имена от невярната информация. Повечето бяха се изселили или бяха отпътували на почивка. Ръководели са се от новините, поради което оплескали делата си. Излизаше, че престоят в провинцията има и своите лоши страни. Добре, че нейните дела не зависят от събитията в столицата, поне засега.
- Извинете, че прекъсвам мисловния процес, почитаеми? – учтиво каза Одмет.
- Наричайте ме Снубец. Наистина имам нужда да помисля, много ви благодаря.
- Добре, ще ви изчакам.
И всеки потъна отново в мислите си. Твърде важни за събеседниците. Одмет нямаше набелязани задачи и реши да остави клиента на спокойствие. Заплащането беше солидно. Пък и не можеше още да се концентрира за магическия сеанс. С оглед на откритията си. Трябваше да се успокои. Нейните проблеми бяха съвсем различни. И сериозни.
Нещата отиваха към прекрояване на пазара, санкции, борба за надмощие и още боричкания, които можеха да засегнат и нея. Зачака гостенинът сам да подхване разговора. Затова си разреши само най-общи разсъждения, колкото да си запълва времето.
Ама я ги виж тия хубавци в инфосферите… От друга страна какво зависи от тях? В тази страна нищо не ставаше без намесата на избраниците от Колегиума. Дали няма повреда в нейната кристална сфера? Дали не заяжда и не възпроизвежда погрешно части от отрязаното инфо за този прословут ден на майстора? Няма оправия си каза Одмет. Смених кълбото, проучих вариантите, и ето какво получавам.
Дали на останалите се прожектират същите картинки? Да взема да се допитам до някого?... Но до кого?... запита се Одмет. С оттеглянето си от столицата беше изгубила почти всички малобройни връзки. Дали да не попита Боснър? Идеята не беше лоша. Боснър беше Велик маг, той би трябвало да знае. Имаме намерение да купуваме от него. Дали да не извърти разговора по повод покупката по повод покупката в тази насока?
Нещо от сорта „Знаете ли, напоследък виждам странен надпис преди началото на сеанса в кълбото си. При вас как е?” Все пак той е член на Колегиума и може да е в течение. Друг е въпросът дали ще сподели.
Не, тези с надписа се излагаха… Затова ли преди да се махне от столицата беше платила толкова много пари за ново магическо кълбо? За да я баламосват някакви гномове под егидата на Комисията за защита срещу клюките, разбирай слуховете и интригите (КЗК)... Няма що... Без да се допитва можеше да се обзаложи, че в тази история са забъркани гномовете. Почувства се ограбена. Да, заможна е, но точно заради това й е жал за всеки пропилян грош!
Това си е предизвикателство... При това грозно!... Тия шарлатани, прикриващи се с Комисията, трябва да бъдат поставени на място... Одмет внезапно изпита наслада от надигащата се в гърдите й лошотия. Пробуждането на ловните инстинкти я дари внезапно с толкова живот! Истински, неподправен... Май се задаваше края на монотонното и уредено живуркане.
Омръзна ми да бъда добра каза си Одмет. Ако са избрали този начин да изпитват търпението ми много са сбъркали! Ще прежаля стратегическия план за покупката на порутения замък! Целта, която изглеждаше толкова значима, сега й се видя незначителна. Имот с дневници на Велик маг алхимик, който пише за ползата от плюшените играчки за хубав сън. Това е несериозно. С оглед сценария за стогодишен сън ходът с плюшените играчки изненадващо ставаше печеливш.
Одмет се подсмихна при мисълта как в двореца се нанасят избрани кандидати с мечета и зайчета в багажа... Какво вдетиняване само…Е и? Какво толкова? Замък… Поредното парче от тортата... Одмет се сети за позабравения си девиз, от който се беше отказала... Или всичко, или нищо! Или цялата торта, или нито едно парче! Това е истината! Въпросът беше кое е това всичко. Тръпката.
Сметалото в главата й трескаво защрака. Трябваше да обобщи размислите си… За тези врели-некипели в сферите... Кой друг се е усетил... Каква е целта?
Някой се опитва да узурпира Инфото, що ли? Всички тези алабалистики за златни потоци, замъци, поземлени имоти и прочее бла-бла-блага...
Прозрението блесна като мълния. Ами да! Значи... Най-после започва битката! Същата, за която се споменава с мъгляви недомлъвки в някои приказки... Там се чете между редовете, че не съкровищата, земите, замъците са най-важното условие за дълъг и щастлив живот.
Битката ще е за власт над времето. Търси се ключът към вечната младост и красота. В Десетото Кралство уж го били намерили. Защо тогава всичко живо не се беше запътило натам? Като Пребрисанка… Още една странност. Какво е накарало Пребрисанка, която не страда от манията вечно да бъде млада красавица, да се пресели там…
Одмет си заповяда да спре да мисли по въпроса. Все пак имаше клиент. Магическата услуга не беше от лесните. Реши да подхване разговора, за да свърши своята работа. После ще отпрати непознатия и ще продължи да размишлява. За разлика от Пребрисанка красотата и младостта много я вълнуваха.
- Е, нека пристъпим към вашия проблем, Снубец. Въведете ме в подробностите. Процедурата е скъпа и сложна. За да имаме успех, разкажете как се е случило превращението. Не се притеснявайте, споделете – пък аз ще питам, ако нещо не ми е ясно.
Чутото надмина всичките й очаквания.
- Седяхме си със Пребрисанка в стаята пред кристалните кълба и вършехме своите дела…
Значи така било, Пребрисанка… Я виж ти… Старата познайница Пребрисанка, прословута с нейната занемареност и безразличие към външността си, се е уредила с този красив и млад съзаклятник. Започва да става интересно каза си Одмет.
Вярно, той не уточни какви дела са вършили. Ала Одмет отдавна беше наясно с целите, които общо взето си поставяха всички конкуренти при подписването на договорите за съзаклятие... Ето защо не се възползва от учтиво предоставената й за въпроси пауза. Кимна с глава, приканвайки го да продължи да я запознава с проблема. Макар че нямаше нужда дори да продължава. След като ставаше дума за Пребрисанка. Тази обречена кауза. Направо не беше за вярване, че си е намерила с нейния сприхав характер и мания за величие съзаклятник.
- И после тя… Пребрисанка… - Снубец примигна, преглътна буцата, заседнала на гърлото му и каза: - Ами... на нея нещо й стана. Въпреки че беше ходила да си вземе някаква лечебна отвара при някаква могъща магьосница... И редовно я пиеше. Вярно, доста беше се преуморила напоследък. Защото сама разбирате, почитаема, тя е от онези вълшебници, дето не знаят кога да се спрат… Работят, работят...
Аз ли не знам… каза си Одмет. Сърбала съм й попарата, драги, но има ли смисъл да споделям.
Той обхвана глава с ръце и за миг замълча.
- В един миг изневиделица ме стрелна с поглед, от който тръпки ме побиха... И изкрещя: „Я марш в оная страноприемница! При слугинята, дето уж готвела най-вкусните гозби на света. За да те научи оная банда на правилния занаят!” Честно казано, нищо не разбрах... Тя очевидно беше полудяла и говореше някакви небивалици...
Одмет повдигна леко вежди. Кимна с глава и реши да провери предположенията си:
- Не, това не са небивалици. Чела съм по въпроса... доста се обсъждаше тази обява... Ще ви обясня накратко. Отивате в оная страноприемница, посреща ви усмихната сладурана, въпросната слугиня... Хапвате-пийвате, леко се одрямвате... После – хоп, изненадка!
Тя си взе една бисквитка, изяде я бавно, с наслада – и продължи:
- Заедно с масата пропадате в мрачно дълбоко подземие. Където ви причаква шайка разбойници от клана на слугинята. Дават ви прежди и всички останали такъми, настаняват ви пред голям стан…
Той се ококори очи и с мъка преодоля желанието да захапе юмрука си, или поне да загризе ноктите си. А Одмет с хладно жестокост продължи:
- Дават ви наръчник за начинаещи килимари. И започвате да тъчете денонощно, докато не усвоите занаята... Няма мърдане. Няма обилни трапези. Само труд, труд, труд… А те продават стоката... Преразказвам ви патилата, разправени от нещастниците, налапали стръвта. Вероятно поради свръхзаетост сте пропуснали да научите от новините в кристалното кълбо за тази афера...
След тази фраза магьосницата с наслада, бавно изяде още една бисквитка с мармалад, помълча и продължи очевидно зашеметилия го разказ. По реакцията му разбра, че е бил на крачка да се върже на обявата. Но поради малодушие или улисан в грижи покрай съзаклятничката е отложил тази авантюра. Помълча с безизразно лице, той също мълчеше. И продължи с разкритията:
- Според потърпевшите въпросната хубавичка слугиня е само примамка... За зарибяване на евтина работна ръка... Успелите да избягат килимари твърдят, че хубостницата не умеела да готви.
С последното твърдение го разби, но той не знаеше най-важното:
- Гозбите въртяла майка й, която ръководела бандата... Тези изроди заплашвали жертвите си, че ще ги погубят, ако поради лошо качество килимите не се пласират на пазара... – каза Одмет.
Помълча и някак безизразно заключи:
- Ето защо Пребрисанка не говори небивалици, почитаеми Снубец... Думите й са по-скоро изблик на раздразнение. Като магьосница предполагам, че ви е заподозряла в кръшкане от съзаклятническите ви задължения. Очевидно кой знае защо е решила, че вместо да преследвате целите на вашето съзаклятие, се развличате с прочита на небивалици... Търсейки си развлечения, поводи да се скатавате...
Снубец я погледна смаяно, примигна и каза:
- Каква е тая смешна и трагична история? За пръв път от вас чувам за тази скалъпена от злодеи афера…Иначе, да... Пребрисанка... Пребрисанка беше станала много... подозрителна напоследък...
.
Одмет внезапно се сети за русалката... Да, с тази глуповата усмивка хубостницата доста мязаше на ленива слугиня... Пък и долнокачествената стока... Кой ли баламурник е оплел конците, тъчейки в някое подземие бракуваните и иззети от стражите шарени килимчета...
Последната новина, с която я бяха занимали преди да започне да дава заето кристалната сфера беше тази. Подсмихна се на предположението си и реши да го провери при сгода. После окуражи гостенина си да вземе отново думата. Почувства прилив на сила и започна да зарежда за магията малката жълта лейка. След което продължи разговора с потърпевшия. Живото доказателство за нарасналите умения на Пребрисанка седеше пред нея и сконфузено примигваше:
- Признавам си, че дори аз бъркам понякога. Нека се върнем към проблема по същество. Слушам ви внимателно.
Той не чакаше други подкани и окуражен от нейната дипломатична самокритичност вече по-уверено продължи:
- Да права сте. По всичко личи, че Пребрисанка е прочела същата история. Напоследък бях станал разсеян и не почиствах кристалното кълбо, явно случайно е видяла какво чета там. И си е послужила с този пропуск, мой пропуск, като с претекст да излее върху мен, един невинен съзаклятник яда си. Напоследък делата изобщо не й споряха – а това я подлудява. За мен пет пари не дава тя, милата, ако нещо й се опре в работата. Пустите му дела... Както и да е, тя съвсем се развилня и кресна: „Почакай, несретнико... Няма да се отървеш толкова лесно... Първо ще те преобразя, за да не изтървеш гощавката!”
При тези думи Одмет се изкашля и вметна:
- Що се отнася до преобразяването... Наистина, то представлява забранена от Закона мярка за магическо въздействие... Следователно е приложена от Пребри... ъ-ъ-ъ... признавам, неправомерно... Ще отбележа обаче нещо съществено, което ви убягва...
Тя леко се усмихна и му хвърли одобрителен, дори изкусителен поглед и изрече:
- Новият ви облик е твърде сполучлив... Признавам, че имате всички шансове да целунете принцесата и да станете неин съпруг. Не ви ли блазни подобна перспектива? Една целувка само – и получавате в замяна цяло Кралство. Я си помислете дали наистина желаете да станете отново себе си. В смисъл външно.
- Не, само това не. Не е честно. Пък и не мога да свикна с промяната. Една принцеса се нуждае от по-различен кандидат. Аз съм скромен кандидат-маг с малки доходи и подозирам, че няма да се справя с такава отговорност. Да управляваш хазната не е като да си правиш сметката за ежедневието.
- Все пак си помислете още малко. Защото ще ви споделя една малка, но съществена подробност. Превращението и връщането на старата външност е еднократно действие. Направя ли ви магията няма други варианти освен да си останете такъв, какъвто сте по рождение. Това е малка тайна, магическа тайна, която ви споделям в знак на симпатия. Още не е късно да се откажете.
- Не, искам си обратно сивия цвят на очите, русата коса, същото лице и всичко останало да си е същото. Като се погледна в огледалото имам чувството, че ме гледа някакъв непознат. И това няма да се промени, знам си.
Одмет направи още един опит, предварително обречен на неуспех:
- Мнозина биха платили големи пари, за да ги преобразят в принцове... При това не всеки може да бъде чак толкова хубав като вас след сеанса, но щом не желаете… Предупредих ви.
И допълни:
- Изглежда съзаклятничката ви е нямала чак толкова лоши подбуди... и чувства към вас... за да извае такава забележителна външност.
Одмет замълча многозначително. И неочаквано за себе си подкрепи тези свои мъдри слова с уверение, при което сама се изуми от собствената си добрина:
- Трудно ви е да проумеете нашата женска природа. Всичко чуто от мен досега... Повярвайте на една истинска магьосница... Вашата Пребрисанка просто е била ядосана. Истината според мен е, че тя все още питае към вас неподправени съзаклятнически чувства... В противен случай би ви преобразила, да речем, в люспесто влечуго или грозен жабок... Много е кадърна в мизериите, повярвайте ми... Гледайте делата! Не се вторачвайте в думите!
Даде на Снубец малко време да осмисли чутото, очевидно прозвучало твърде... странно... И продължи:
- Преразказвате ми думи, Снубец. Чисто и просто думи, изречени в изблик на гняв... Поради преумора и неуспехи в работата... Всяка магьосница, било то добра или зла, си има своите лоши настроения. Пък и пожеланието... Какво лошо има в това да ви нагости вкусно една отракана хубавичка слугиня?
- Да, права сте, нищо лошо няма всъщност. Дори... – почти разпалено й отвърна той, но навреме се спря и учтиво и очаквателно я погледна.
Одмет се пресегна за лулата си, запали я и мечтателно зарея поглед нагоре, проследявайки четирите кълбенца, които се насукаха едно в друго. И понеже обожаваше числото седем, последваха още три кълбенца, които като малко ароматно ято полетяха към тавана. Извърна се към гостенина, който обаче явно не възнамеряваше да се доизясни какво точно беше имал предвид, че е дори, и прояви цялата си добрина с пояснението:
- При това така й е дошло... Нямала е предвид да се заробите като килимар в някакво мрачно подземие... Образно се е изразила... Познавам я... Вечно забързана, Пребрисанка вероятно само бегло е прегледала не само апетитната зарибяваща обява, но все пак и коментарите на потърпевшите...
- Кълна се, че наистина нямам нищо общо с тази обява! – възмутено заяви Снубец. Друг е въпросът, че имаше много общо не само с тази, но и с много други обяви и разни записи, които напоследък проучваше с нарастващ интерес. Дори с упоение. Но на мига се усети, че си има работа с могъща магьосница, която като нищо е прочела крамолните му мисли. И побърза да ги заглуши с продължението за своите патила:
- Щяхте да сте напълно права, ако преобразяването беше всичко, което се случи... Тръпки ме побиват от тия нейни погледи, от тия нейни думи... Нямате представа какви ми ги наприказва за съзаклятията... Били капани,връзвали ръцете ти. Никаква свобода, хванеш ли се на тая въдица. Нарече съзаклятията гаден затвор!
Одмет наостри уши... Я виж ти! Подценявала е някои вълшебници, които, както се оказва, не са изкукуригали съвсем... Неведнъж и тя самата в пристъп на бяс си беше слагала защитата... Само за да си каже без увъртания какво мисли по въпроса за съзаклятията... Без да прочете мислите й другият член на тандема...
- Това ли беше най-фрапиращото? Стори ли нещо по-впечатляващо?
- Ами, да... Нямате представа ... В пристъп на умопомрачение тя...тя... Тя грабна магическото си кълбо и халоса с него голямото огледало... Онова, дето го връчват при вричането на съзаклятниците. Строши безценната вещ на безброй парченца! След което някак внезапно сякаш проумя какво е сторила. Коленичи на пода и захленчи и занарежда. Счупването на огледалото било сигурен знак за край на съзаклятието... Което според мен са измишльотини... Както и да е. Много беше особена...
Снубец помълча, но тъй като очевидно не намираше подходящите думи, продължи сепло да излага събитията:
- Хем беше същата, хем не... Пред мене стоеше някаква непозната. Изведнъж започна да идва на себе си. Помоли ме да й направя чай. След като го изпи си поприказвахме си почти приятелски. Отказа да ме преобрази обратно под предлог, че била изморена. Не можела. А и да можела, не съм го заслужавал.
- Да, обикновено направилият магията не може да връща старата външност. После какво?
- Загадъчно се подсмихна. После се тръшна на леглото и веднага заспа... А аз... Направих справки в магическото си кълбо, кой може да ми помогне... Защото исках да си бъда аз, да си върна моята външност. После се облякох, взех кесията с всичките ми спестявания, и крадешком се измъкнах... И ето ме при вас. Какво да правя, мъдра Одмет? Двоумя се относно съзаклятието... Дори се питам дали да не прекратя договора? Моля, помогнете ми, всемогъща...
- Дано не сте се събеседвали чрез магическото кълбо за намерението си да дойдете при мен? Защото това би ми създало проблеми с Колегиума, пък и изобщо....– каза Одмет. – Откъде научихте, че мога да ви преобразя? От някой гном, мога да се обзаложа.
- Не. И аз не знам как успях да разбера това. Бъдете спокойна. Нищо конкретно. Само слухове кой можел, кой не можел. Анализирах и си направих изводите. Бях извънредно предпазлив... Защото се пазех тя да не разбере. По време на съзаклятието ни ми стана ясно, че Пребрисанка има... ъ-ъ-ъ... някак изкривени представи за достойнство и чест. Хем ми се ще да я изоставя, хем ми е жал за нея... Все още... И така... хем питая някакви съзаклятнически чувства... хем донякъде се чувствам застрашен... Та тя си позволи да погази Закона, да ме преобрази...
- И какви са нейните представи за достойнство и чест?
- Ами... Тя гледа на съзаклятието като на впряг от два коня с капаци...
- А какви са вашите възгледи по въпроса?
- Преди и аз мислех като нея... Но опитът показа, че в подобен подход липсва... ъ-ъ-ъ... гъвкавост...
Одмет го погледна внимателно и внезапно се сети, че и нейният съзаклятник напоследък бе започнал честичко да използва думата гъвкавост... Хм!
- А какво се подразбира под гъвкавост?
- Свобода на действията.
- Тя ограничаваше вашата свобода, така ли?
- Да.
- Как именно?
- Например, напоследък често ме молеше да й услужвам с моето магическо кълбо. Което ми трябва за не по-маловажни от нейните издирвания. Даваше ми съвети за моята стратегия... Месеше ми се... Ами да си призная - не ми беше приятно!
Значи такава била работата, каза си доволно Одмет. Това още повече улеснява задачата ми. И си рече, че ковачите на Закона всъщност са измислили много умна схема за отърваване от неудобни съперници. Достатъчно е да разбиеш съзаклятието им – и твоят тандем печели преднина. О, да!
- Добре, приемам, че идвате за съвет. Но предвид мащабното ви мислене, сигурно имате свое решение. Ако не възразявате, споделете го с мен – с чаровна усмивка рече Одмет.
- Аз все още твърде много държа на това съзаклятие. Което е твърде успешно. Времето ще реши дали да прекратим съюзяването си. Ще ми се да закърпя положението. Пребрисанка... може временно да не прилича на себе си... Вярно, вече си имам едно наум. И съжалявам, че съм залагал само на една карта? Което май е грешка... Нали?
Въпросът беше повече от ясен. Одмет се подсмихна и си каза: „Отговорът, истинският, няма да ти бъде даден, почитаеми. Прекалено много Инфо бихме дали на другите, ако си позволим лукса да отговаряме на такива наглед простички въпросчета.
А Пребрисанка, горкичката тя… Ах, тия злочести кръговрати на голямото изпитание, почти никого не подминават те… Дори най-могъщите вълшебници... То и Пребрисанка при последната среща даваше признаци, че се е запътила натам...
Добре че непрекъснато чета в магическата сфера, добре, че съм се запасила с тия дебели фолианти, в които е написано всичко за Голямото изпитание на магьосницата. Което се надявам благодарение на моето мъдро ученолюбие да ме подмине…” Погледна гостенина си, по чието лице се четеше очакване и готовност да се възползва от съветите й. И си рече: „Ами да, очевидно е, че Пребрисанка е навлязла в кръговратите на Голямото си изпитание…” И попита гостенина:
- Да сте забелязвал преди ъ-ъ-ъ, някакви странности в поведението й? Особено по пълнолуние?
- Пребрисанка винаги си е била странна. Иначе нямаше, предполагам, да е на това ниво в занаята. Обаче не отдавах значение на странностите й. Докато не си изпатих лично.
- Дошъл сте на точното място при точната персона. Знаете ли нещо за Голямото изпитание на магьосницата?
- Не. Какво е това?
- Това е толкова обширна тема… Би отнело сума ти кръговрати да ви обясня… Затова... Ами... Голямото изпитание… Накратко, това е един трънлив път, по който рано или късно поема всяка... е, почти всяка магьосница, започваща да губи своята Сила. И така Голямото изпитание се превръща в Непоносимо Голямо изпитание за всички, които си имат работа с нея. За нейното обкръжение...
Той я погледна с широко отворени очи и попита:
- А има ли начин Голямото изпитание да бъде предотвратено? И какво става всъщност?
- Сложно е да се обясни… Магьосницата престава да бъде себе си. Например, ако преди е била безмилостна към враговете, сега започва да ги жали. И да разправя, да речем, че разбира подбудите им. Просто загубва себе си. Връща вярата си в лакърдиите на губещия отбор и дава рамо на лентяите и подмазвачите, които й се пишат приятели. Смята, че нейна работа е да подреди света. Да раздава справедливост. Започва много да приказва вместо усилено да действа.
Гостенинът я погледна с интерес. Личеше си, че е съгласен с казаното. А освен това би могъл да сподели още много интересни наблюдения. За съжаление се въздържа от коментари. Но нищо. Домакинята вече бе изградила в главицата си печелившата схема.
Хем да си уреди сметките с Пребрисанка под благовиден предлог. Хем да й стори голяма добрина, като облекчи мъките на Голямото изпитание. И не на последно място – да направи невъзможно по-нататъшното ефикасно действие на двойката съзаклятници, които добре се бяха пласирали на пазара. И в един момент можеха да станат заплаха. Не особено голяма, но беше достатъчно да започнат да създават неудобства.... Не подценявай противника... Никога не го подценявай, каза си Одмет. Даже да ти изглежда незначителен, дребен и нищожен. Никога нищо не се знае...
В този миг магическият кристал за връзка с нейния съзаклятник се разчурулика и това й даде чудесна възможност да се извини пред гостенина си и да излезе от стаята.
- Моят съзаклятник... Движим заедно един важен въпрос, така че е възможно да се забавя, ще ме прощавате...
Гостенинът учтиво се усмихна. И остана да чака най-важната част от процедурата. Разговорът приключи бързо и не беше нищо особено. Дрън-дрън, оправдания, обещания и все за този замък. С оглед новите гледни точки не можеше да споделя с един нищо и никакъв съзаклятник изводите си. След банална размяна на реплики си казаха до скоро и това беше. В стаята я чакаше живото доказателство колко е неуместно да залагаш на едно съзаклятие.
Според нейния морален кодекс съзаклятникът на Пребрисанка беше престъпил сума ти правила, за които нямаше прошка. Поне при нея.
Как ли не ще му каже: „Драги ми съзаклятнико, истинското богатство, за което започва битка, е Информацията. Инфото. Но само достоверното Инфо. Което ще се превърне в Ключ към победата. Освен това битката е за Време! За младост и Сила. Точно затова магът си продава замъка... Не прочете ли в кълбото наскоро разговор, че го видели много подмладен, сякаш е върнал едно 40 кръговрата назад... Докато разиграва спектакъла с Инфото и дневниците, той сто на сто е намерил начин да краде Време...
Усети, че не може точно да го роди, да го назове, но нещо такова започваше да се очертава – и моментално усети, че ако не е на прав път, то поне е стъпила на правия път, който макар и лъкатушен ще я отведе до нещо много интригуващо...
Одмет се върна в стаята при гостенина, на когото Одмет гледаше вече като на натрапник. Той постави внимателно на масичката чинията с преполовена купчинка бисквити с мармалад. Избърса ръцете си със салфетчицата на калинки, взе свитъка и го подаде на домакинята с думите:
- Ето посланието, предадено за вас, почитаема Одмет. Както си вървях по пътя ме настигна с развяващ се бял плащ мъж на бял кон. Лицето му не видях, забулено бе от качулка. Знаел бил при кого съм се запътил. Възпрепятстван бил да дойде лично поради някаква магия...
Чертите на принц придобиха леко болезнено изражение, той помълча малко и леко сконфузено допълни:
- Орисан бил да се те… тере… полтира… в някаква пустиня с първите лъчи на слънцето... Нещо такова каза, простете, но думата ми е непозната. Трябвало на всяка цена да ви предам посланието... Все пак, след като изпълних тази заръка, се надявам първо да удостоите мен с безценното си внимание...
Одмет пое списъка и със скрито раздразнение го остави на масичката за пасианси. Ще отложи прочита. Изведнъж я жегна предчувствието, че посланието има връзка с нейните последни прозрения.
Реши да не протака повече с магическата процедура. Стана от люлеещия стол, извини се, че трябва да отиде до кухнята, за да накладе огъня. И зачерквайки всички правила на гостоприемството, когато се озова в гръб на господина с благородническа външност, грабна от перваза на прозореца пълната лейка. Направи мислено нужното заклинание и светкавично поля къдриците на натрапника с прясно приготвената преобразяваща вълшебна вода.
Оня възкликна, подскочи... И когато отново седна на мястото си, Одмет видя, че си има работа с млад мъж с приятна външност. Е, не приличаше вече на принц, но беше хубав и строен, да й се не надяваш на Пребрисанка. Одмет откачи от колана си любимото си огледалце с кукичка и му го подаде, повелявайки му с жест да се огледа.
Настъпи кратко мълчание. Снубец лека-полека идваше на себе си след уплахата. Вярно, не изглеждаше особено доволен от безцеремонността, с която бе действала домакинята. Но като се видя в огледалцето очите му грейнаха. Благодари от все сърце и без капка съжаление, че вече не прилича на Краля на младини. Единствените му думи бяха: Друго си е да приличаш на себе си.
Двамата размениха няколко думи за довиждане и Снубец плати и най-после си тръгна, като остави Одмет да се заеме с някои проучвания.
to be continued there:
Редактирано от funy77 на 10.09.20 11:26.
|
СИМЕНОВО И ВИТОША
