Гледам единия линк се затрил. Дир-а почнал да се зарежда по-бързо от преди. Я да взема и подробния отчет от Далечното минало да пусна тук :)
==================================

Здравейте, планинари, членове на МЕНСА и колеги!

Тук ще прочетете как прекарах 4 дни от августовсата си отпуска:
Та значи чрез интернет си уговорих среща с четирима непознати в Пловдив.Разменихме си мобилните телефони и тръгнахме към първата цел:

Ден ПЪРВИ:
- в 5:36ч. пристигнах с влак в Пловдив, тръгнах за втори път през годината и живота си към паметник "Альошата".Този път не се качих до горе, а спрях на 100м. под най-високата част!Беше около 6:30ч. Направих си 5-6 йогийскии упражнения за събуждане и подготовка за планинско изкачване.Закусих от туй-що беше в раницата.Ама да знаете около 7ч. голямо оживление настава на това място, някой си извеждат кучетата, други бягат за здраве, четвърти просто се разхождат нагоре...
Към 8:30ч. тръгнах да слизам.Влязох в един магазин за ел.материали и си взех изолирбан за презрамките на раницата.В къщи си бях сложил допълнителен дунапрен, но без да го закрепвам, но се напука отстрани и за туй сега го омотах!Продължих към пеещите фонтани, които сега не работеха, покрай пощата и тръх нагоре по Цар Борис III Обединител, за да стигна до река Марица. Хм!Тя била плитка бе!Минах по моста с колите, завих наляво и се върнах по пешеходния мост.
Тук някой ще ми се смее, но за пореден път ще кажа, че във Варна повечето от нашите улици ИМАТ табели с имената им, докато тук не е тъй!И тук много тенис-кортови игрища има.Май около 7 ми казаха!
Към 11ч. бях на ЖП гарата, където си бях уговорил среща със Стоян бургаслията и една планинарка от Пловдив, която също познавах само от Нета.Седнах на пейка в чакалнята до две бабички (сега що да го кажа "две жени на преклонна възраст", като първото е по-кратко, драга ми аудиторио;) ) (там ми бе срещата) от мойта страна на съседната пейка седеше някой с глава наведена към коленете си!По едно време идват полицай и един цивилен с него и ченгето рита скитника по скъсаната маратонка:"Ей, кой си ти, к'во правиш тука" и онзи започва да обяснява нещо за гара за изтърван влак, ама едвам му се чува гласът, "Я, си дай паспорта, я ела с нас" - и му взе паспорта с едната ръка с другата го хвана под мишница и заминаха на някъде.
В 11:30ч. се зададе человек с пружинираща походка видимо по-млад от мен с раница на гърбът.Мартин и Стоян се разпознаха:) След малко се появи и Пловдивчанката.Седнахме на по едно кафе и тя ни пообясни някой неща за Тешел и Триград и за питейната вода, от която пострадали част от хората в групата им!
Стана 12ч. взехме си Довиждане с нея и със Стоян се запътихме да посрещаме неговите познати от София.Това бяха 2 девойчета (еей, да не се обидите; аз така, приятелската) на негова възраст и Ники, който бе с 3 години по-малък от мен!
Изядохме по един сладолед и в 13ч. потеглихме от автогара "Родопи" към Пловдив.Определено пътят е по-малко гаден от към завои.Препоръчвам ви го пред Пловдив-Рожен-Смолян!
В 15:30ч. слязохме в Девин.Заредихме се с провизии и тръгнахме да търсим от'де да излезем за Девин.Един чичко ни насочи по стръмния обиколен път с МАРКАЦИЯ(=маркировка), но ние решихме да проучим и останалите възможности.Попаднахме на един стар планинар (той е правил маркировката на всички пътеки излизащи от Девин), който също ни каза, че няма да се оправим по по-прекия път и да хванем онзи, дето са ни посочили в началото. Върнахме се и тръгнахме по него.Но все си мислихме да сечем от някъде.Айде ще прескоча момента нна едночасовите ни опити да минем оттук и оттам напряко, срещата ни с дърварите, които ни върнаха от един правилно хванат път, но пък иначе ни посочиха местенце, отдето си напълнихме водичка - благодарско за туй!
По едно време разправях, че не срещам , нито саламандри, като в Стара планина, нито костенурки като в Кранево и не щеш ли съм подминал едно 40см-трово змийче.Живо но заспало поради снижилата се температура - часът бе 19:50!След 10мин. запалихме фенерите, а Стоян изкара нещо като луминисцентна лампа с акумулатор - дължина 30см, маса=2кг.Слизахме надолу и джвакахме през някаква вада около10мин., излязохме на едни широки поляни и изгубихме МАРКАЦИЯта:))
Позвъняхме на телефона, дето ни бяха дали на хижа Орфей, за да ни упътят.Те обаче били от Тешел и изобщо не разбраха къде се намираме - никак не ни помогнаха.Ама ние и сами си се оправихме.Ееей, ама много ми хареса групата.Нямаше хленчещи, че не знаем къде сме и дали сме на прав път и кога ще пристигнем - направо си беха железни!
Ta значи на тея широки ливади освен, че беше тъмно беше и леко мъгливо.Всички се съгласиха с мен, че прилича на картина описана в приказка за върколаци таласъми и тем подобни. А Стоян и Ники се погрижиха да засият страхът на едното момиче от паяци - направо ужас.И излязохме на една чешма и беседка, продължихме по асвалтов път, който предположихме, че може и към село да води:))
Спряхме покрай къща, в която светеше, но не даваше признаци на живот в нея!Момчетата отидоха да питат за пътя, държейки всеки по сопа в ръка; викаха, викаха някой да излезе, но никой не се появи; според мен нямаше никой:)
После минахме покрай беседка с автомобил и компания, запалила огън, които ни казаха, че сме на 50метра от хижата.Там пък празнуваха рожден ден(21:30ч.).Хижарката Донка ни настани!Поизмихме се, похапнахме си, посмяхме се на днешните преживелици, обсъдихме утрешният час на тръгване и 'айде по леглата!Спахме в стая с 6 легла.Не са ме хапали комари и другите не чух да се оплакват:) беше приятно топло!

Ден ВТОРИ
В 7:10ч. прекъснах сладката дрямка на всички, съобщавайки колко е часът:]
Станахме, закусихме, слязохме пред постройката за персонала на хижата; хижарката любезно ни почерпи с чай и кафе с мляко; ние още по-любезно оставихме (общо) една 20тачка за нощувката и в 9ч. поехме надолу към Тешел!Около 10:45 бяхме при разклона Тешел-Борино-Ягодина.Заизкачвахме се към Ягодина.Честно казано Буйновското ждрело ми хареса повече, отколкото Триградското - може, щото минават по-рядко коли и е някак по ниско и по отворено.На средата на изкачването видяхме мост, който минаваше над приток на река Буйновска, но как се стига до него не разбрахме.На него висеше надпис Южна Родопска еко-пътека (и на английски).По-нагоре свихме в дясно и след 15мин.(в 12:15ч.) бяхме пред входа на Ягодиска пешера. Една жена седеше стоеше отвън и каза, че страда от клаустрофобия и издържала само 50метра навътре!Входът е 2,50лв.На отсрещния бряг има бира-скара.Ние обядвахме и влязохме с 60човековата гупа от 13ч.(влиза се на всеки кръгъл час, за 45мин. 1км.Добре осветена,няма трудни места за преминаване).Екскурзовода ни събра на входа и ни изнесе едно кратко предисловие - питаше специално дали има хора от Бургас, Димитровград и Русе, щото на тях им става лошо от чистия въздух в пещерата(и наистина!! Стоян по едно време сподели, че дишал малко тежко:) ), но той носел със себе си хлор, нефт и още нещо за първа помощ:))
Много интересни неща ни разказа като влязохме - определено си струваше посещението.Каза, че местния пещерен клуб организира 6часов преход в неблагоустроената част на пещчрата(3км) - без значение по кое време на денонощието!
Задаваше закачливи въпроси и за правилни отговори награждаваше с картичка със сникмки от пещерата:)
- Откъде е възникнало кавалерството
- Навремето мъжете пускали първо жена в пещерите, че ако има мечка да изяде жената

Но жената излязла хитра и се спогодила с мечката, че ако я остави жива ще яде мъжа цял живот, а няма да го излапа наведнъж като баба Меца;)
Когато споменавше за животните в Ягодиската каза светломразец.Те нарекли така буболечка наподобяваща мравка, която като види светлина се заравя в глината.Била от родът на турбобионтите - не знам що за чортове са!

Други екстри извън пещерата: имаше едно въже опънато между двата бряга на реката.То стои хоризонтално над реката и по него можеш да се спуснеш до другия бряг - наричат го Тарзановото въже!
В 14:30ч. тръгнахме по пряка пътека за Триград през с.Ягодина - пристигнахме в 17:20ч.Те четиримата нощуваха в Триград за 7лв. - на квартира. Част от тях бяха уморени, а други не виждаха смисъл да се бъхтата по това време на деня чак до езерата. Аз продължих в 18:30ч. за Чаирските езера.Според Пътеводител на Западни Родопи(ПЗР) трябваше да намеря изгърбен мост, ама там всички хора го знаят като Римски, а не изгърбен и аз реших, че след като се казва надолу по главната улица се има предвид на Юг, а то значело да смъкна надморска височина.Минах значи по моста и пише, че известно време се катери склона и на някой места може да съкръщаваме пътя, ама аз така хубаво го съкратих, че не е за разправяне, ако трябва да хвърля вината върху друг виновен е каракачанския пес, дето не ми позволи да мина през кравите му и аз тръгнах да ги заобикалям отгоре, ама такоз пряко терасиранне му ударих, че надругия ден намерих борова игличка в ухото си!Излязох от гората и се оказах на 20мин. от връх Чал, а на запад под мен - Триград!Е, няма как качих го, после слязох там , дето трябваше да съм преди час и сега ми оставаха още 10км, а часът бе 20ч.И тръгнах полека-лека, следвайки табелите за село Мугла на едно място се отклоних от тях и слязох по пътека при един поток, както е според ПЗР, но това е безсмислена загуба на височина пак излязох на маркировката, но сега пък не зацепих, че трябва да пресека широката поляна и тук се помотах 20мин. в тъмното и си казвах най-много да спя под открито небе, какво като нямам чувал и палатка.Ама и аз се прецаках с тая голямата раница, да я бях оставил в Триград при другите пък да си взема нужния само за една нощувка багаж в една торба (еей, носете си малко заемаща в мястото здрава платняна торба,чанта,сак винаги ще ви е полезна), ама на не се светнах и карах с "лекичката" раница.В 22ч. толкова се бях изморил, че правих почивка на всеки 15мин. по за 2 - 3мин.
Половин час преди хижата ме настигна един моторджия с маце на задната седалка:"Какво правиш да не си се изгубил","Не, има ли още много до езерата","Остана само километър, минаваш два моста и си там".
Така си и беше.Изненадах хижаря в 23:30ч.Просто той не очакваше гости по това време;беше отвън край камината с още трима.Качихме се на втория етаж в хижата, чийто кабели били задигнати от циганите и поради тая причина продължих да ползвам фенерчето.Пожелах да му платя 4-те лева за нощувка същата вечер, щото мислех да тръгна в 6ч. сутринта.Вечерях и си легнах.

Ден ТРЕТИ
Сутринта часовникът ми ме събуди в 5ч. и след като се приготвих тръгнах в 6:30ч. В 9:20 бях пред х.Триградски скали, където ме очакваха бойните другари.Закъснях с 20мин.Но те пък дошли в 9:10ч.
В 9:30ч. закусих на беседката срещу Дяволското гърло.Възнамерявах да разгледам по-бързо двете близки пещери и да поемам към хижа Орфей!
В крайна сметка си оставихме раниците до къщичката за продажба на сувенири пред Дяволското гърло и се качихме по отсрещния сипей до входа на Харамийската дупка.Ники и Яна бяха влизали там преди, аз не го планирах за този път и затуй от нас влязоха само Стоян и Деа!Аз и другите двама ги посрещнахме на изхода, но доста време мина пък докато го намерим.Първите думи на прясно спусналата се Деа бяха:"Мартине това нещо, ако не го направиш все едно не си живял":) Удоволсвието струва 15лв. и продължава 2 часа;добре е човек да има дълги панталони и нещо по дебело при коленете, щото се лази;стари дрехи, малко кал;не е нужно да имаш специални умения, за да го преминеш!
В 14ч. бяхме пред Дяволското гърло.Вход - 2лв.Тук много ннабързо ни претупаха с 10 минутно предисловие (Явно трябва да се ходи сутрин, когато не им е писнало да повтарят едно и също или да се уцелят по-малки групи).Пуснаха ни с едно момченце да ни води в пещерата слязохме долу.Осветлението бе слабо реката само се чува, но не се вижда.После качихме едни стълби до височина 20 етажа и излязохме през естествения вход на пещерата.Там от където Орфей е влязъл при Хадес, зарад Евридика!
Направихме си 2 снимки на дружината.Аз обядвах, нарамих раницата си в 15:30ч. и поех към х.Орфей. Останалите тръгнали в 16ч. и пристигнали в тур. спалня Тешел, където нощували за 5 или 6 лв.
Аз пристигнах в х.Орфей в 20ч. и Донка ме настани сам в стая тройка.Към 21ч. тя изпрати сина си, който следва в духовната семинария в София и се бе отбил за втори пъ през годината при майка си.Мъчно и бе на жената, че толкоз рядко, ама родителски неволи...
Аз пак си платих нощувката предварително.

Ден ЧЕТВЪРТИ
В 6:30ч. си взех Довиждане и благодарих за гостоприемството на Донка, поех към Девин.Недалеч от града срещнах къпинар, който ми каза откъде да мина за по напряко - беше 10ч.По-надолу срещнах още две стада с по двама овчари!После една баба я изненадах в гръб, докато седеше и правеше нещо там на лозето си, та и тя ме упъти.В 11:05ч. бях в Девин.В три бакалий влязох и в нито една не ми продадоха половин хляб - давали го само цял??!!??
Ходих до автогарата, основната група я нямаше.Те хванали автобуса от Тешел за Девин в 10:30ч. и в 11:20 пристигнали.Аз рекох да отида в местния интернет клуб, но на вратата пишеше "Днес залата няма да работи".Поседнах в градинката на центъра и се разговорих с един местен чичко, па му казах, че съм разочарован дет' не ми дадоха половинка 'леб.Ма за к'во ми е цял.Нямам място в раницата!Той па ми каза, че има дъщеря дет' се омъжила във Варна за някакъв морски (па правилно се ориентирало дЯтето:)) ) и други работи...
Към 11:45 пак цъфнах на автогарата и заварих моите другари, качихме се на бусчето и айде пак у Пловдива!Сега е 14:40ч.Аз си купих дълго желаната карта на Пловдив за 3 кинта.Презаверих си билетчето за Варна, оставих ранЦата на гардероб, хапнах един тост с пилешко бонфиле, сбогувах се със софиянци, чиито влак бе в 15:35 - обещаха да ми пратят сканирани снимки;)
После му ударих един интернет да видя кой е ревал за мен, докато съм бил офф-лайн:)) Е, имаше един спешен все пак, но незнам доколко му помогнах!И пак да ви кажа, влязох в супермаркет "Айсберг" до ЖП гарата и тук не ми дадоха половин хляб та се принудих да взема цял.Или в тази част на България клиентите не търсят половинн хляб или аз попадам на неподходящи магазини?!Незнам - пловдивчани да кажат!
Със Стоян се качихме във влакът от 16:10 за Бургас и Варна.Седнах заедно с него в 11 вагон , където той си бе запазил място за Бургас.В купето бяха момиче, жена и млад мъж!Аз и Стоян се разправяхме за планинарски работи, а останалите бяха неволни слушатели.После и те се включиха с изключение на момичето, дето четеше Гор Видал, нещо за Голгота - нов скандален роман, където апостол Павел се описвал, като агент на МОСАТ - да бе - как пък не!На нея като че ли нащето присъствие и бе досадно...
В 19:30ч. Стоян ме съпроводи до Варненските вагони и се настаних в купе с един Старозагорски студент, следващ в София!Взех си Довиждане!
Старозагорецът пътуваше до сестра си във Варна.С него си отворихме приказка за покоряване на планини; той пък бе маниак скиор и винаги с нетърпение очаквал зимата, за да ходи на Пампорово и да се спуска.Най-обичал рано сутринта към 8ч. когато още няма скиори, да се спуска по необработената писта!Общо взето бързо ми мина времето във влака на връщане.И на отиване имаше майтапски изпълнения, ама ще ви пощадя и няма да ви занимавам;)))
Честно казано братлета от 2000г. не ми се е случвало да правя такъв як 4-дневен преход в планината.Бях забравил какво е!Но по-добре рядко и за малко, отколкото веднъж и за повече дни!

Може би трябва да кажа дали съм имал поражения след прехода.Ами раницата ми е била на леля ми - шуменска водачка - значи я носи планинар второ поколение.Та дунапренчетата не ме предпазиха много от презрамките.Появиха ми се по 4 пъпки на двете рамена.
Втория ден се протрих от дългото ходене, но се намазах и по раменете и на другите места с плажен крем и ми мина - поне протриването.
Днес сутринта след първата си нощувка у дома все още чувствам прасците си стегнати и леко болезнени:)

Не стойте в къщи - идете и вижте красотите на България, докато още можете:)

------
Мартин