|
|
| Тема |
 Кораб:Кабаш,Р.Скала,М.Кораб, Г.Кораб |
|
| Автор |
Ivan`Dinkov (човек) |
|
| Публикувано | 13.11.14 10:17 |
|
|
|
Македония е мъчна тема за българите.
Аз не правя изключение.
Но продължавам да идвам в тая разнолика, омешана с народи земя, дърпана като черга от вси страни, напоена с бляновете, клетвите и кръвта на свои и чужди, и най-вече на наши, на българи. Не робувам на миналото, но и не се лъжа по бъдещето. Давам всекиму свободата да бъде който си иска, но държа и аз да я имам за себе си. Не съм европеец, нито мога, нито искам да бъда. Шарената джамия в Тетово с малката мраморна чешма на двора, бекташкото теке в прахоляка на края на града... Каменният мост над Вардара, опрял в стария хамам, а зад него Куршумлия хан... Калемегдан на слива на Дунав със Сава... Венецианският замък над Шкодра и виждащата се през дупките в стената му Оловна джамия... Опънатата като тетива арка на Стария-нов мост в Мостар... Гмежта на неделния пазар в Ляпчевия Ресен, откъдето някога купих за армаган един ибрик колкото гюм... Преспа, люшкаща се в пазвите на Пелистер и Галичица няколко километра надолу... Самуиловият остров в Гръцко и Мали град в Македонско... Манастирът Св. Наум от другата страна на Галичица, дето клисарят, щом ме видя, че съм българин, не ми взе вход, а тихо ми рече: „Пали свещи колкото искаш”... Гробището във Прилеп, дето насред Черешова задушница капнал от жега и прахоляк се довлякох от изгорелия манастир Трескавец... Аз съм балкански човек, атавистичен мъж. С всичките си кривици и неволи тоя омаен като че ли само наш си балкански свят ми е по-близък и по-понятен от Триумфалната арка или Колизеума, от Монблан, Понт Ньоф и Лазурния бряг. По-мои са ми думите на Меша Селимович и Казандзакис от тия на Ерих-Мария Ремарк и Райнер-Мария Рилке. И в цялата тая гъсто тъкана македонска шевица от хорица, вери, баири, клисури, тлъсти с по две реколти равнини сякаш най на сърце ми е тясната, върла теснина на река Радика, по която в ситна плетеница са набримчени торбешки, албански, македонски, турски и шкретски махали и села, джамии и мънички прастари каменни църквици, манастирът на Свети Иван, сгушил се досами реката. А над целия този тлен и грешен мир като сребърни ширити сякаш за небето са зашити заснежените върхове на Бистра, Кърчин, Дешат и Кораб планини. Тук, сред тия планини, винаги ми е уютно и скътано. И сред тях най-личен, най-мъчен, най-безлюден, но и най-хубав и най-суров е Кораб. Тоя пътепис е за него.
Бялото море от облаци, миещо бреговете на Кърчин, Дешат и Кораб планини и Ники на връх Кабаш.
| |
| |
| 
|
|
