|
|
| Тема |
 Bernina, Weisskugel, Monte Disgrazia, Piz Buin |
|
| Автор |
Ivan`Dinkov (човек) |
|
| Публикувано | 04.09.14 09:54 |
|
|
|
Тая година не беше като оная.
Нестабилно, кандилкащо се време... Нямахме ни един наистина чист, ведър ден, в който да шляпаш на воля из планината без да се озърташ какво пълзи по небето и да плюнчиш пръст дали и кога ще те хлопне. Нямахме ни една наистина мразовита, ясна нощ, в която да тръгнеш към два-три и с кеф да усещаш твърдия фирн със зъбите на котките си, чакайки студения, стоманен изгрев.
Бяхме по-неподготвени, пък и повече от миналата година... С две излизания през три месеца – едното по гребена на Атон през януари и другото по гребена на Мая Грюк е Хапт през май – надали бях във форма за Алпите. Ники и Павката бяха поканили Ники Рачев, за който казаха, че е катерил повече неща от тях. Надали ще обидя някого, но да катериш северната стена на Мальовица се оказа едно, а да качваш върхове в Алпите се оказа друго... Както казват съветските алпинисти, а те са непресъхващ извор на истината – трябва комплексна подготовка, сплотен колектив, кучешки инат за лошо време и много сланина. А ние имахме само два буркана чесън... В крайна сметка идеята да сме четирима, за да сме две свръзки, че да сме по-бързи според мен не сработи. Продължавам да мисля, че триото е оптималната конфигурация и в планината, и в джаза.
Но накрая всичко все пак се получи. Тръгнахме и се върнахме живи и здрави. Качихме 4 върха за 11 дни, пак напазарувахме армагани за близките си от Инсбрук, нашата китна алпийска столица. Още веднъж „отворихме прозореца” – и ни лъхна свобода, смисъл, и нищо не спираше волния поглед. А Стефан – като главен метеоролог на експедицията – получи в рамка с антирефлекс метър и трийсет дълга панорама на Monte Disgrazia.
Панорама, която дори ние не видяхме, въпреки че стъпихме на върха.
Така че всичко, което мога да кажа – както миналата, както по-миналата и т.н. години – е само едно: Благодаря Ви, другари.
La divina Grazia del Monte Disgrazia. Снимка: Павката
| |
| |
| 
|
|
