|
СРЕД ПЛАНИНСКИЯ МИР НА ЦЕНТРАЛНА ГЪРЦИЯ
От години го бяхме замислили това пътешествие, но чак сега му дойде редът. Дълъг път по магистралата за Атина и накрая ни олекна като я напуснахме след Ламия. Навлизаме баш в сърцето на планинския свят, който привлича вниманието ни от доста време насам. Пътищата станаха 3-то и 4-то класни, но перфектни... Неизбежно се налага сравнението с нашите такива... Но...тук сме не да си разваляме настроението, а напротив. Така, че се любуваме на пътища, природа, къщи, пчелни кошери /пълно е с тях край пътя, значи е чисто/. Един след друг изплуват скални гиганти, кой от кой по-впечатляващ. Движим се сред тройката от планини: Гьона, Вардусия и Ити. Нашата цел сега са първите две, а Ити /Национален парк/ ще я оставим за по-нататък.
По едно време пообъркваме пътищата. Колкото последните са им перфектни, то в никакъв случай не можем да кажем същото за пътните им табели... Добре, че се намират две отзивчиви девойки, та ни вкарват в правия път. Най-после, след повече от 10 часа от Руски п-к, акустираме с небивал успех в китното планинско селце Калоскопи с неговите 1100м.н.в. Първо се запознаваме с един американец на преклонна възраст, намерил пристан за дните си тук, а после с млад и знаещ английски, сервитьор, в единствената кръчма на центъра. Насочват ни към удобно за бивак място край селото – в двора на стара църква с трева, вода, огнище, маси, пейки и т.н. Вечерта, естествено, сме в социалното средище – кръчмата. Излишно е да споменавам, че е под най-стария чинар в селото. Цялото село вече знае за намеренията ни, а ние понаучихме за него. Старото му име е Кукувица /славянско.../, а сега кръчмата се казва така. През зимата остават 15-20 човека, а лятото стигат до 1000 ! Два пъти седмично има редовен автобус от и до Ламия, но тук всеки има поне по една кола.
Сутринта ставаме по тъмно, чака ни дълъг път. Бивакът си остава с целия ни багаж – тук никой не краде. С транспорта ни се придвижваме по черния път на цели 8 км в посока към днешния ни връх. Вече сме пеша и бавно, но постоянно набираме височина. Завесата се вдига лека-полека пред нас и Гьона започва да пооткрива прелестите си. Белите карстови върхове никнат като гъби след дъжд. Ето го и нашият, не може да го сбъркаш. Огромна бяла пирамида, увеличаваща се след всяка крачка нагоре. Явно откъде е получил името си. Срещаме група гръцки планинари, слизащи от него /спали са на бивак в планината/. Поразпитваме ги за Гьона, за Вардусия, за... Най-после сме на седловината на главното било, под сами върха. Вече сме на една ръка разстояние, не повече от 30 мин – да, ама не... Взехме, че го обиколихме целия и му се покачихме изотзад, за 1,15 часа... Горе забравихме за всичко ! Бяхме на най-високата кота на Централна Гърция – 2510м ! Около нас – Вардусия, Ити, Парнас, залива на Ламия, Коринтския залив ! Планини, морета и пак планини... Заслужаваше си бъхтането.
Третия ден от нашето пътешествие решихме да го посветим на нетежки, културно-исторически и кулинарни удоволствия. Естествено, се наспахме на корем, че и се поглезихме на закуска. Предстоеше ни, просто, да се прехвърлим от едната планина в другата, без пешеходни напъни. Между стотиците кошери, забелязваме край пътя прелестен водопад. Няма как да не спрем. Спонтанно решаваме да се отбием до може би, най-живописното селце в „Трипланинието” – Сикя. Намира се на 710 м.н.в. под 700-метровата западна стена на връх Пирамида ! Сгушено в пазвите му, с много зеленина, с тесните си стръмни улички, с интересните пещери край него, с гостоприемните си жители не знаещи и дума английски, то е като самороден планински кристал в отърлицата на Гьона планина, че и не само в нея !
Най-после се добираме до крайната ни цел за деня – село Атанасиос Дякос, на 1150м над морското ниво. И тук бързо се сприятеляваме, бързо намираме подходящото място за бивак, бързо намираме и двете български момичета, работещи от 4 години в една от многото кръчми.
Четвъртият ни ден започва от 05,30ч, т.е. почти по тъмно. Сценарият е отработен – с транспорта ни докъдето можем и после си плюем на петите. Но таман си плюхме и взеха, че ни качиха на стоп, а и ние въобще не се дърпахме. Спестиха ни около час ходене по път, а и доста преки срещи с бая едрички и бая на брой „добронамерени” овчарски псета. Минаваме край двете планинарски хижи /естествено затворени.../ и след малко лутане уцелваме верния път към нашия връх. Сипеят става все по стръмен и накрая се превръща в кулуар по който лазим внимателно между скалите. Наближаваме билната седловина Портата, а какво ли е след нея ? Изминали сме половината от времето до върха, а теренът вече е достатъчно стръмен... Със свито сърце поглеждам и...о, Боже ! Пред нас се просна с цялата си площ високопланинско тревисто, карстово плато и върхът ни зад него. Няма как, преджапваме го и след няколко нетрудни скални пасажа, сме на „нашия” връх – Коракас /2495м.н.в./ - първенец на Вардусия, седмата по височина планина на Гърция. За гледката няма да ви разправям...
На следващия ден не ни се тръгваше...
Евгений Динчев
23.06.2013г
|
СРЕД ПЛАНИНСКИЯ МИР НА ЦЕНТРАЛНА ГЪРЦИЯ
