Ами, времето и снегът се оказаха идеални!

В събота сутринта тръгнах от Гьолечица в девет без петнайсет. По асфалта към х. Вада нямаше и грам сняг. На х. Вада покривът е разтурен – тъкмо почват строежа на нов.

Размених две думи с хижарите и поех по Зелени рид. В гората беше много топло и напълно безснежно. Щом дойде клекът, обаче, изведнъж се появи поне метър от бялото вещество – топло, но добре сбито. Скоро излязох на открито и поспрях в къщичката на Кире Чугуно. Разликата с преди е, че вече няма и врата...

Нагоре по рида дори имаше покрити колове. Обаче, около самия връх Зелени камък е напълно издухано и тревата се е показала.

Озовах се на Раздела в един часа. От една страна ми се спи доста, от друга – това е време, неприлично рано за пристигане в хижа. Примижавайки към силното слънце, завих на изток, минах през Вазов връх, полюбувах се на козирките над Урдините езера и направих разходка до Додов връх; там духаше доста. Я села, поела, опять пошла (Верка Сердючка), но наобратно. А времето продължава да е много рано. Затова през Мокришкото връхче завих на юг и направих посещение и на вр. Калин. Горе на ръба му излязох изключително внимателно, следейки само камъните, защото най-горе снегът беше адски омекнал и нестабилен, на неспоени мокри зрънца.

И сега – най-после към хижата. Все още беше рано, но вече не толкова неприлично. Събрахме се пет човека, похапнахме мъничко тортичка, поприказвахме и дойде време за лягане.

В неделя си поспах добре. Станах последен, дори не погледнах колко е часът – сега ми е паднало. А навън – две-три леки облачета, подухва нестуден ветрец. Сложих снегоходите и поех. Първо минах през Мокришкото връхче (пак), после се качих на вр. Върла, а оттам завих на изток и излязох на Додов връх. Отсреща на Мальовица се показаха трима души. И аз поех натам. След Додов връх снегоходите влязоха в раницата – на билото е издухано и има само отделни преспи.

Към 12 ч. се появих и аз на вр. Мальовица. Казахме си „здрасти“ с тримата (били единствени на хижа Мальовица). Те скоро се качиха на ските, а аз си намерих малко по-безветрено местенце и се обтегнах поне половин час.

Към ЦПШ нещо хич не ми се слизаше. Все пак, в този момент на манастира пържат мекици! Затова – наобратно и от Мраморец право на юг по Дългия рид. По него имаше отделни преспи във високата му част. По един от улеите на Додов връх се срина красива малка лавина, идеално личаха козирките по Баучер. Всячески се мъчех да се бавя – лежах на всяка полянка, зяпах пейзажите, но въпреки това още в три пристигнах пред мекиците. На опашката най ме беше страх да не настъпя някого със зимните обувки – жената зад мен беше с джапанки...

Снимки - в раздела за х. Иван Вазов долу.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите