|
|
| Тема |
 Ботев - Амбарица |
|
| Автор |
YosserHughes1 (минаващ) |
|
| Публикувано | 08.04.13 10:04 |
|
|
|
В момента, който подадохме глави над ръба на билото ни удари насрещен вятър със скорост 140 км. ч. и само забитите котки и пикели ни спряха да не полетим обратно в пропастта като есенни листа. Залитайки като пияници в мъглата се добрахме до заслон Ботев, където човекът вместо с „Добър ден” ни посрещна с „Вие луди ли сте, какво правите тук в това време?!”, а когато му споделихме скромните си планове за траверс по билото до Амбарица той едва не се разхили и взе да ни обяснява, че тази зима никой не го бил минавал. Съмнявам се.
Цяла вечер с Ники слушахме сводка за смъртните случаи в района (а те не са малко), пихме ром и се наслаждавахме на зловещия вой на вятъра в печката, на сутринта в пет часа под ясното звездно небе потеглихме на запад. Вчерашният южен вятъра беше обърнал от северозапад и беше спаднал от ураганен до щорм. И двамата крачехме като машини и мълчахме (думите отиват на вятъра в буквален смисъл и само с жестове се разбирахме). Всеки потънал в мисли и съмнения, надежди за промяна и планове за аварийни изходи на север, където е колата ни.
Посрещнахме изгрева на Костенурката и ето, че Господ чу молитвите ни – вятърът стихна изведнъж. Денят стана тих, слънчев и горещ, снегът омекна, което правеше всеки опит за подсичане от север кошмар и авантюра. Дращехме по скалите с котките в опит да държим било...и без вятър балансът беше крехък, ако духаше не знам...ако ще падам от високо, предпочитам да е в сняг, а не в трева, скали и преспи на места...Но гледката е убийствена! Налагаше се тук-там между Костенурката и Кръстците да подсичаме от юг за да заобиколим отвеси. Хич не е лесно, колкото и човек да си мисли, че е катил. И след Кръстците имаше гаден участък – подлъгах се по една все още фирнована пряспа и след нея по смесено скално-тревен пасаж – шат-шат с пикела и котките се набирам нагоре, пикелът задържа перфектно в замръзналата земя межди скалите, но в един момент усещам, че съм почти на пълен отвес, без осигуровка, с тежка раница, а над мен има още три метра скала, след нея не съм сигурен дали може да се продължи. Мноооого бавно се върнах обратно и с Ники открихме проход от юг. Към обяд все пак се довлачихме до Голям Купен. Първо зимно качане, ура! Хапнахме и се смъкнахме надолу – Малък Купен, последно качване за деня към Малка Амбарица, после едно ужасно и безкрайно спускане надолу чак до ВЕЦ Черни Осъм, когато в падналия мрак светкавици започнаха да разцепват небето и закапаха първите капки дъжд...Петнайсетчасов преход – краката ни са като мекици...както и да го гледаш, просто получихме ден свише.
| |
| |
| 
|
|
