Re: Проклетия. Хекураве. Харапит. Шникут. Каранфили. / Хоби, Развлечения / Туризъм

[image][/image]Чудесни описания! Браво за обиколките! Проклетия като я видях миналата годна, направо се влюбих в таз планина. Все едно си в Доломитите, но без хората, а сам като в Източни Родопи. Пускам и аз едно описание към темата за нашия опит за изкачване на стената на Мая Бриасет в съседната долина Валбона- друго прекрасно място от Проклетия.

"...
Опит за премиерно изкачване на 900м стена на Мая Бриасет- Албания

Седемчленна експедиция от Клуб по алпинизъм „Хеброс-99” Димитровград през септември 2011г се пробва да се изкачи 900-метровата стена на връх Мая Бриасет (2567м.).. За престоя си от 5-ти до 14-ти септември целта беше да се пробва да се изкечи 900-метровата стена на връх Мая Бриасет (2567м.). Това е една от последните неизкачвани Големи стени в Европа. Поради изолираността на Албания едва от две години страната започва да отваря за туристи невероятната си природа.
Планината Проклетия се намира в северозападния ъгъл нъ мълката държава- на границите с Черна гора и Косово и е част от Южнодинарските албански „Алпи”. Една от най-красивите части е долината Валбона. Над нея се извисяват най-високите върхове на планината, редом с Езерце и Мая Бриасет. Усещането на място е невероятно и не може да се предаде посредством фотографии. От всякъде човек е заобиколен от остри непристъпни скални игли и стени. Няма връх до който да се стигне без алпийско катерене.
Експедицията бе в състав Митко Попов- председател на клуба, Милко Петров, Панайот Димов, Тихомир Вълков, Христо Тодев, Евгени Георгиев и Тодор Тодоров. След пристигане се установи базов лагер в долината- на 3 часа от подножието на стената. На другия ден беше изнесен необходимия багаж от съоръжения, вода и храна и беше организиран преден палатков лагер под стената.
След изчакване от едно денонощие да се извали появилия се неблагоприятен атмосферен фронт към стената поеха Митко Попов- водач, Христо Тодев, Милко Петров и Тихомир Вълков. Първия ден следобеда беше изнесен багаж и прокарани въжета на 100 метра височина. В тактиката на свръзката влизаше изнасяне на около 60 кг.чувал с вода (за 3 дни) и екипировка, което много бавеше придвижването. След нощуване на скален перваз преди най-трудната част на третия ден продължихме катеренето по една скална игла в лявата част на стената. Мащабът на стената е невероятен. Едва на място релефът на скалата разкри трудностите на определени пасажи, които от далече изглеждаха съвсем другояче.Втората нощувка беще на върха на малката скална игла, като над нея се надвесваше следваща с още по-голямо предизвикателство. Спане в кавички разбира се. На третия ден след още две въжета дължина, на третото групата беше на около 540 метра височина по стената- т.е. бяхме минали половината. Багажът беше прехвърлен в раници за да не се бавим с големия чувал. Но вече изтощението от хамалуването по стената предните дни, недоспиване и привършване на храна и вода клонеше везните към вземане на разумно решение за слизане. Ако имахме още два дни време и вода стената беше преодолима.
Спускането до основата на стената отне 10 часа и 15 рапела и започвайки от 16ч. следобед в 02ч. след полунощ слезнахме под стената. Това беше и най-рискованото от четирите дни на стената поради тъмнината, неизвестността от това какво има зад ръба и умората. Призори групата пристигна в базовия лагер, където с удоволствие омаха най-вкусния боб, правен някога- майстор готвач Пацо!
След ден почивка напуснахме със съжаление прекрасната долина Валбона, знаейки че ако дойдем пак няма да я намерим същата. Иначе прекрасните като хора албанци нямат много понатие от екология, туризъм и устойчиво развитие. Може би съвсем скоро това ще е топ-дестинация за Европа като италиянските Доломити, но пак сме доволни, че видяхме това прекрасно място преди „туризмът” да го е опорочил.
Разбрахме и какво означава катерене на „Голяма стена”.
Чудесно е когато мечтите да видиш нови места се сбъдват- стига наистина да искаш!
..."