|
В 04.00ч. насън чувам как птичките започват да пеят, в 04.30ч. примусът е кипнал кафето. Слънцето вече облизва връхчетата на отсрещните върхове. Допушвам цигарата си и тръгвам. Днес нямам връх за изкачване, но пък пътят пак ще е дълъг – трябва да изкарам докрай долината Валбона, да изкача Qaf Valbones (превала Валбона), да сляза в долината на Тет (Theth) и да изкача Qaf Pejes (превала Пейес). Чакат ме към 25 км.
Първите лъчи над Валбона. Този гребен „виси” директно над хотелчето.
Първите стъпки по пътя. Някъде отзад тези върхове вдясно е Черна Гора.
Утринна панорама назад.
И с тези гледки се свиква – че има върхове, които надали ще изкачиш.
Валбона е прекрасна трогова долина с обща дължина около 30 км, средна надморска височина 700-900 м. и чудни карстови шипове от двете страни. Най-красив определено е дългият 14км гребен Заборес е Красничес (Zhabores e Krasnices), на който са накацали най-високите върхове Мая Грюк е Хапт (Мая Грикат е Хапета) 2625 м, Мая Бриасет 2567 м, Мая Чет Харушес 2424 м, Мая Печмарес 2230 м. От другата страна са няколкото върха на Колата – Добра, Зла и Равна. Туризмът вече е дошъл тук – има десетина къщи за гости, малки ресторантчета с къмпингчета.
В долината наляво под този връх върви най-краткият път за Гусинье – през Qaf Borit.
В края на черния път са изворите на реката Валбона, там е Фуша е Гйес (Fusha e Gjes) – хотелче с 3 бунгалца и кръчмичка. Пия едно кафе и гледам нагоре – повечето върхове изглеждат брутално непристъпни, освен по стръмни ледени кулоари и оттам по някой гребен, ако въобще става...
Част от гребена Заборес е Красничес – най-вдясно е Мая Бриасет.
И другата част.
В дъното е превалът Валбона.
Продължавам по сухото речно корито до последното населено място - Рогам (Rrogam), откъдето хващам нагоре към превала по конска пътека, която се оказва маркирана – от австрийци. Вече е излишно да пиша, че вода във високото няма.
Масивът на Мая Езерце, гледан от пътеката към превала Валбона.
По обяд съм на Qaf Valbones, където ме настига австралиец, наел си албанец и катър за багажа. Ходи си човекът с един фотоапарат и високомерно ме отбягва, албанецът напротив – като ме вижда с голямата раница ми предлага без пари да я качи на катъра. Отказвам и го черпя цигара.
Първата гледка от превала Валбона – Мая Бошит.
И втората – долината на Тет и масивът на Мая Радохинес, в средата. Мая Харапит е най-десният връх.
Пътеката слиза през красива букова гора, а на половин час от превала – о, чудо – има цял водопад. Там някъде срещам трима швейцарци, които нетипично за нацията си, се оказват разговорчиви и доброжелателни, обещават ми и кутия цигари, която ще получа чак след ден и половина на съвсем друго място. След два часа съм в Тет и бързам при своята ятачка Юстиция, която ни подслони в нощта след Мая Езерце.
Юстиция, лятото на 2009 г.
И Мая Харапит от двора й, лятото на 2009 г. Тогава липсата на вода провали изкачването и ни принуди да слезем в Тет.
Подарявам й снимките оттогава, пия прясно мляко на хлад, говорим колкото можем. Тя ми дава домашен хляб, част от който ще пазя до София, домашно сирене, домати и краставици. Сбогуваме се и още по-тежък продължавам към дървения кръст, под който е последната вода за деня. Решил съм до почина там два часа и половина и чак преди залез да тръгна за Qaf Pejes. Хапвам, обливам се с вода и просто лежа. Безсънието, мъкненето, раните – разбирам, че днес е критичния ден: тялото ми трябва да влезе в ритъм.
Южната стена на Мая Харапит, гледана от пътеката към превала Пейес. Юстиция беше остаряла, Харапит – не.
До превала стигам за три вместо за час и половина. Пътеката продължава да е маркирана – чак до Черна гора. Точно в 20.00ч. опъвам палатката и се излягам на тревата да изпуша последна цигара. Справих се по светло – положителна денивелация 2100м., отрицателна – 1000м.
Превалът Пейес, когато кръстът все още го „пазеше”, лятото на 2009 г.
Самият превал представлява тревист коридор широк десетина метра и дълъг тридесетина. На един камък пише Qaf Pejes, а отстрани има стрелка и надпис Maja Arapit. За съжаление стария дървен кръст, който помня, го няма.
|
2. Валбона - Тет [re: Ivan`Dinkov]
