|
Това е първият ми постинг.
Пиша с истинското си име – лично и фамилно.
Правя го не от суета, а защото планината Проклетия (на сръбски Prokletije, на албански Bjeshket e Nemuna, на английски Accursed Mountains) е почти непозната за българския турист, а върховете, на които бях (с изключение на Мая Харапит, който сигурно е изкачен от някой член на българските спелеоложки експедиции в района), надали са изкачвани от други българи.
Проклетия, гледана от склоновете на Мая Шкелзен, пролетта на 2010 г.
Дългият гребен Каранфилите, гледан от Мая Езерце, лятото на 2009 г.
Масивът на Мая Езерце, гледан от Мая Харапит, лятото на 2012 г.
Сигурно всеки има своя любима планина или любим връх, или просто любимо място. Обичам Пирин, но откакто видях Проклетия разбрах, че това ще е до живот. През лятото на 2009 г. стъпих на Мая Йезерце от черногорска страна, а през есента - и от албанска. Тогава изкачих и Мая Росит (Росни връх), Очняк, Попадия и Талянка.
Мая Езерце, септември 2009 г. От дясно наляво: Iccy, Свидна, Павел, Веско, Spy, аз.
По пътя към Очняк, лятото на 2009 г.
На Мая Росит, лятото на 2009 г.
През пролетта на 2010 г. изкачих сам Шкелзен и опитах Мая Хекураве, но ужасна мъгла и много сняг ме спряха на 2 километра от върха. През есента се върнахме, но неподходяща компания и лошо време с проливни дъждове и мъгла провали опита. Междувременно една зима – пак с лошо време – попречи за зимно изкачване на Очняк и се задоволихме с Волушница.
Волушница, зимата на 2010 г. Вляво в облаците са Каранфилите.
Миналата година обикалях по Македония, Румъния, Босна, Гърция, Алпите, но дълбоко в себе си знаех, че трябва да се върна и да довърша онова, което ме чакаше...
Тук е мястото искрено и честно да благодаря на онези, които могат в планината повече от мен, от които съм се учил, доколкото мога, и с които съм имал щастието да ходя. Без тях надали щях да имам силата и смелостта да тръгна сам на това пътешествие:
SPI
Стефан на Финстеаархорн, лятото на 2011 г.
Павел
Павката на Дюфуршпице, лятото на 2009 г.
Orнeдишaщ
(Пето)Лъчката по траверса Ботев-Амбарица, зимата на 2012 г.
lCCl
Почетният гражданин на гр. Лом г-н Христо Замфиров вее байряка на Монблан, лятото на 2010 г.
Виктор Гуцев
Виктор на Безбог по пътя за Стражите, зимата на 2010 г.
dido3
Дидо в палатката след траверса Вихрен – Даут, есента на 2008 г.
Започвам.
P.S. Като отговори по темата ще публикувам ден по ден пътеписа, за да по-лесно и удобно за четене.
|
Проклетия. Хекураве. Харапит. Шникут. Каранфили.
