Пътеката е наистина интересна и е добре всеки, който ходи през зимата в този район, да я знае. Тя няма нищо общо с добре познатата, с много серпентини пътека през Къркулиците, която е буквално обръсната от лавини, та чак гората на места расте хоризонтално, а не вертикално... Минава изцяло в гората, съединява се с лятната едва преди да се излезе на по-равното и открито под Сухото езеро. Има едно-единствено пресичане на улей в най-долната му част, което не е проблем, след това влиза в стръмния, но обрасъл с гъста стара гора склон, който е безопасен откъм лавини. Има стара жълта маркировка, и допълнително червена с боя по дърветата, в чието нанасяне съм участвал. Отдолу се хваща след чичо Кировите къщички, вляво, покрай новата голяма сграда в гората, после направо през млада гора, пресича се улея (вдясно долу се вижда първия мост на каскадния път за Тиха Рила) и се влиза в гората. В горната част се засича Т-образно с другата пътека при стара табела с надпис Рилски манастир. Оттам пътя за Кобилино бранище е едни и същ.