|
|
| Тема |
 вр.Мусала - 28.01.2012 |
|
| Автор |
Жopo Лeвckapя (планинар) |
|
| Публикувано | 30.01.12 15:53 |
|
|
|
Така се случи, че не успях да отида първия уикенд на Мусала, както е по традиция. Втория опитах, но се отказах малко преди върха, заради тежки климатични условия. Сега в събота реших да опитам, дали Мусала щеше да бъде по-благосклонна към мен и да ме допусне до себе си. Разполагах само с един ден и сутринта към 09:30 ч. хванах кабинката на Ястребец. Точно в 10:00 ч. тръгнах отгоре, като времето беше уникално добро и ясно. На Маркуджиците беше пълно със скиори и бордисти, които прехвърчаха покрай мен. Заради падналия сняг се спуснах по пистата и хванах Мусаленска пътека. Подминах лифта на Маркуджика и продължих по дирите на някой, който беше минал с панти преди мен. Тук снегоходките помагаха и се движех в прилично темпо. До хижата стигнах за малко повече от час, но не се отбих, а направо продължих към върха. Всичко си беше наред, докато не стигнах улея под вр.Палеца. Тук вече и снегоходките не вършеха работа и затъването си беше яко. Правех две крачки, а се връщах три, забавна работа. Улея го качих за невероятните 50 минути и сега, като си гледам статистиката, никога не съм го качвал толкова бавно. Подминах и вр.Палеца и пред мен се появи ръба на Иречек...
Влезнах си отново в темпо и за около 40 минути стигнах заслона, който беше затрупан. Продължих без да свалям снегоходките, но в началото на въжето ги оставих и смених с котки. Преди две седмици това "приятно" упражнение го правих на -19 и ужасен вятър и ми измръзнаха ръцете. Сега температурата беше едва - 2 и пълно безветрие. Бързо захапах въжето, като не пропуснах да пощракам малко...
Точно в 14:00 ч. бях на върха и единственото, което можех да направя бе да снимам...
....рядко тук зимно време съм попадал на такова хубаво време. Просто Мусала беше благосклонна с мен и ми позволи да и направя компания. Поседях при нея 15 минути и след три часа по Мусаленска пътека бях в Боровец. Видях само един човек, който тамън беше се измъчил на улея под Палеца и отмаряше по пътя към заслона. На Маркуджици беше пълно със скиори, но пътеката е вече писта и не им пречих особено. А и да съм им пречил, какво от това. Вече бях постигнал това, за което бях дошъл и не ми пукаше особено.
Благодарности на планината за благосклонното отношение към мен. РЕСПЕКТ!!!
Бъдете здрави
| |
| |
| 
|
|
