Позволявам си и аз да изкажа поздравления и благодарност за интересния разказ и за отделеното време, за да може планираното и преживяното от теб да бъде споделено с читателите в клуба.

Четейки твоя постинг, след като през юли бях прочел този на Павката, лека-полека ми хрумна идеята за алтернативно преминаване на разстоянието от Мусала до Вихрен, използвайки само физическата сила, с която ни е надарила майката-природата.

Прескачам алтернативата за излитане от единия връх с параплан и кацане на другия, защото надхвърля възможностите ми (дори и само да си мечтая за такова нещо) и стигам до варианта за изкачване с велосипед до х. Грънчар, да се остави той там - после пеша до вр. Мусала. Оттам старт и вече за време към Грънчар, яхване на колелото пред хижата и по пътя през Нехтеница и Трещеник до Якоруда, Баня, Банско, набиране до х. Вихрен, оставяне на велосипеда на хижата и финално скоростно изкачане пеша до 2914 м.

Догодина, ако не ни мине котка път (човек предполага, господ разполага), можем да пробваме да отидем за няколко дни на почивка на х. Трещеник и оттам да направим първо за един ден половината маршрут до Мусала, на следвашя ден другата половина и вече през лятото на 2013 по случай 100-годишнината на Славия (къде е Андон да го прочете) да го направим пак така от и до Трещеник, но вече цялото за един ден :).

Със SPI споделих и вариантът за зимно минаване на разстоянието между двата върха със ски, за да използваме бързото спускане, но Стефи смята, че за такова на нещо трябва много сериозна подготовка, от която за сега сме много далече. Аз добавям, че ако климата по нашите ширини продължава така да се затопля и засушава, докато се подготвим както трябва за такава проява, може да стане невъзможно провеждането й.

А със сигурност нещо подобно е правено и ще е много интересно да бъде споделено в клуба.

С много поздрави

И.

Хубавото вино се изпива, младата жена остарява, а гората вечно зелена остава.