|
Здравейте,
Успяхме да осъществим замисъла, така както го планирахме. В тази връзка отново благодаря на всички, които се отзоваха с информация, както в темата, така и на лични бележки. Без тази помощ щеше да ни бъде доста по-трудно. Архивът също ми помогна много, ще пусна линк към 2 теми, които открих там и които смятам са полезни по темата. Какво се случи накратко:
1ден - петък
------
Късно след обед към 19.00 ч. тръгнахме от вили Костенец / бившия курорт Костенец /. В 21.00 ч. си опънахме чувалите на една полянка приблизително на средата на маршрута.
2ден - събота
------
Тръгнахме в 8.10 ч. и стигнахме на Венетица в 11.00 ч. Забавихме се доста, тъй като имаше много малини, които ни отбиваха, а освен това срещнахме и местния лестничей и го ударихме на сладки приказки около 1 час. След един час почивка някъде към 12.00 ч. тръгнахме от Венетица и след много отбивки за малини и боровинки в 20.30 ч. се разположихме в чувалите на малка седловинка между в. Долна Топоклия и в. Горна Топоклия.
3 ден - неделя
-----
Тръгнахме в 6.25 ч. и в 10.00 ч. бяхме на в. Ибър. Темпото ни беше определено бавно с много спирания за снимки, зяпане по околни красоти и водопой / носихме си само 1 литър вода от Венетица и я кътахме доколкото можем, та бяхме поожаднели като стигнахме до изворчетата около седловината преди Ибър /.
На слизане към седловина Ушите спряхме на едни хубави скали на склона на Ибър и откарахме 2 ч. в почивка и сушене на чували, чорапи и обувки, зяпайки руски спортисти, които претичваха нагоре надолу по Ибър. На Ушите пасеше едно стадо крави и по едно време пастирът се появи при нас и ударихме и с него едни сладки приказки около час.
На х. Белмекен бяхме в 16.00 ч., изпихме по един чай, а аз хапнах и една хубава пилешка супа и хукнахме надолу.
Към 17.00 ч. срещнахме семейство помаци, които беряха боровинки, побъбрихме половин час, сбъркахме пътеката след това, което ни отне още половин час и в крайна сметка около 21.40 ч. се добрахме до вили Костенец с пребити от чакълирания път крака. Колата си ни чакаше там, непокътната, на общия паркинг на централния площад - бяхме я спрели до един от ресторантите без да се обаждаме на никого.
=========================
За пътеката Венетица - Ибър:
=========================
Ориентиране: почти никакъв проблем.
----------------------------------------------------
До местност Ечемиците всичко беше ясно. На самите Ечемици трябва да се знае, че пътеката тръгва от горния десен край на поляната, защото табелка за Ибър или Заврачица около заслона аз лично не видях. След това има 2 ветровални петна / това е от терминологията на лесничея /, където има много нападали борове по пътеката. За наша, а и обща туристическа радост някой / може би управата на НП Рила / е разчистил пътеката - навсякъде падналите борове са прерязани в района на пътеката или ако са оставени, то стърчащите им клони са окастрени така че да може да ги прескочиш или да минеш по тях. Където липсва маркировка има дялнати стрелки или просто дялната кора по боровете, така че няма как да се изгуби пътеката. По поляните с малко повече гледане също се намира продължението. Маркировката започва да се губи чак на последния връх преди Ибър, в. Горна Топоклия, а окончателно изчезва някъде на седловината между този връх и в. Ибър, но това не е никакъв проблем, защото движението към Ибър може да се осъществява визуално още след в. Долна Топоклия / ако няма мъгла де /.
Ако се върви в обратната посока - Ибър - Венетица ориентирането би било много трудно в горната част на рида непосредствено след Топоклиите и надолу в гората по някои от поляните, а ако се минава за пръв път по маршрута загубването ви е в кърпа вързано на поне 2 места.
Честно казано по-голям проблем ни беше да се ориентираме по пътеката вили Костенец - х. Венетица / особено в първата и част до средата на маршрута / отколкото по пътеката Венетица - Ибър.
Проходимост:
------------------
Подсичането през клека на в. Трите Улука определено е трудно в началото, а след средата си е направо мазохистично изпълнение. Ако си с тежка раница, както беше моята, бих го класифицирал направо като извратено, ако някой ми каже, че е изпитал удоволствие там. Удовлетворение от постигнатото след като си преминал този кошмарен участък - да, но удоволствие - в никакъв случай.
Времетраене на прехода:
----------------------------------
От няколко източника се посочва информацията, че преходът е 5 часа. Според мен при сегашното състояние на пътеката, това време е непостижимо за средностатистически турист. Смятам, че между 7 и 8 часа е нормалното време за този преход, особено ако става въпрос за по-голяма група. Ние го взехме за 12 часа, но както вече казах много се мотахме - не бяхме ходили на планина от 14 месеца и се скъсвахме от зяпане, а и за никъде не бързахме, защото къщата ни беше с нас и не зависехме от нощувки в хижи или заслони. Единствено важно за нас беше до мръкване в неделя вечер да сме при колата.
В заключение:
-------------------
Преходът е много хубав и районът е почти безлюден - не срещнахме никого по маршрута след м. Ечемиците / там се мотаеха разни АТВ-та и джипове /. Определено е труден, защото е непрекъснато дълго изкачване, безводен рид, газене в клека и на няколко места криминален елемент с ориентирането, ако си без опит в самостоятелното ходене. Хижарят на Венетица се опита да ни разубеди, като каза, че по-добре да минем по долината на р. Чавча и от там да катерим. Имал група преди няколко дни, която дошла от Заврачица през Ибър и всички били изтощени от прехода, а няколко човека били и с травми. Ние с жена ми все пак решихме да си опитаме късмета по високото и не съжаляваме за това - красиво е, дори видяхме една сърна по Топоклиите.
х. Венетица - работи задължително петък, събота и неделя, а по предварителна уговорка с хижаря и през седмицата, тел. 0878 / 35-67-66, може да се уговори и приготвяне на храна от хижарите.
х. Белмекен - според хижаря ще работи и през зимата т.е. той ще бъде там през повечето време.
На седловината преди х. Белмекен имаше стадо овце много близо до пътеката с 4-5 каракачански овчарки, които яростно ни залаяха и вървяха след нас. Явно лятото това стадо се навърта в района. Моят съвет е ако го видите заобиколете отдалеч, а ако кучетата ви залаят или дойдат наблизо не им обръщайте никакво внимание / не им говорете, не ги гледайте, не се обръщайте назад / и те ще ви оставят на мира. Всеки опит за контакт с тях ще ги раздразни още повече. В крайна сметка те си пазят стадото и ако си дадете вид, че стадото не ви интересува изобщо, те също ще изгубят интерес към вас.
Накрая 3 линка:
1. Една тема в която преходът Венетица - Ибър е описан много сбито и точно. Темата е от август 2006:
2. Един пътепис на преход в района, не е точно Венетица - Ибър, но има ценна информация за местата наоколо вкл. долината на р. Чавча. Пътеписът е от юли 2007 и е много забавен - ще се посмеете. В по-голямата част от прехода, авторът е ходил без маркировка, но за него това не е особен проблем:
3. Един много полезен информационен сайт за хижите в България - убедих се в това за пореден път. Може би повечето от вас го знаят отдавна, но някои може и да не са го виждали досега.
niki_leo = Ники
Човек и добре да живее... един ден се регистрира в дир-а<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от niki_leo на 15.08.11 20:27.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от niki_leo на 15.08.11 20:37.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от niki_leo на 15.08.11 20:39.</EM></FONT></P>Редактирано от niki_leo на 15.08.11 21:16.
|
Актуално за пътеката х. Венетица - в. Ибър+3 линка [re: niki_leo]
