Знаеш ли как озаглавих албума си?... „На гости на хижа Тъжа”
Защото беше лесно като да пресечеш парка и да идеш на гости...

В мен остана леко съжаление, че по нашия път не беше силен вятърът
и не срещнахме нито пречистващата сила на стихиите, нито вълците...

И... да, понякога предизвиквам появата на собствения си Мрак,
защото в Света на човеците от мен се очаква да показвам само
Светлата си страна, само едното си лице, да спотайвам всичко
Тъмно и нелицеприятно, всеки страх и чувство за нищожност.

В планината не мога да излъжа, мога само да проявя Тази,
която действително Съм: ако имам сили - вървя, ако имам
воля - пристигам, ако имам усет за явленията вън и вътре
в мен - ги ползвам според ситуацията и оцелявам...

Толкова е просто. И толкова истинско.