|
|
| Тема |
 За "свободата в планината" [re: ve_san] |
|
| Автор |
niki_leo (член) |
|
| Публикувано | 08.03.11 19:31 |
|
|
|
Много е изписано по темата, но ми се струва, че по-точния израз е:
Свободата е и в планината.
Истински свободният човек няма нужда периодично да ходи в планината, за да се зарежда със свобода. Но да не цитирам по памет. Ето един линк към тема в този клуб, където едно мнение, доста сбито и съдържателно, описва истинския планинар / дискусията беше такава /. Мимоходом беше зачекната и свободата.
Ето и мнението за по-мързеливите на които не им се цъка.
Аз и само лично аз ще разкрия къде на шега, къде на истина, дефиницията на "истински" планинар, за да не се вселяват заблуждения сред пишещите и четящите.
Истинският планинар е попил напълно енергията и символиката на планината, поради което планината е в него и той е в планината. Той може да крачи по най-натоварената, най-замърсена градска улица, но когато човек погледне към него, вижда планината: от истинския планинар лъха свободата на планински вятър - може да е нежен и гальовен, може да е бурен и опасен. Очите му може да топлят като зимно слънце в ясен ден на 1000 м височина, може да изпепеляват като безмилостно огнено кълбо над лятно и безоблачно старопланинско голо, заоблено, безкрайно и безводно било. Гласът му може да ромоли като спокойна рекичка, стигнала до ниското, а може да боботи като буен пролетен високопланински поток. Истинският планинар е непредсказуем - докато прави нещо и няма никакви изгледи да промени насоката на заниманията си, в следващия момент той вече е в съвсем различно амплоа. Истинският планинар не се затваря в рамки, граници.
Всички останали са фалшиви планинари - те имат нужда периодично да се качват в планината, за да се зареждат с тази енергия и символика.
Онези, които не се стремят към планината, не са планинари - те са останали без енергия и карат на автопилот.
niki_leo = Ники
Човек и добре да живее... един ден се регистрира в дир-аРедактирано от niki_leo на 08.03.11 19:41.
| |
| |
| 
|
|
