|
|
| Тема |
 Скромно, но от сърце |
|
| Автор |
Acпapyx () |
|
| Публикувано | 06.03.11 19:25 |
|
|
|
Аз, понеже имах на разположение само събота и неделя, отскочих до х. Грънчар.
В събота в девет без десет - старт от Боровец нагоре. От курорта до самия връх Мусала бяха изтъпкали идеална пъртина, затова без особено напъване след три часа и половина се появих горе. След мен дойде още по-бързоходна група (без багаж и без нищо), но само до върха. А за мен - походът едва започваше! Нататък до Маришки връх имаше снегоходкови следи, които, обаче, завиха към Заврачица. Аз продължих към Грънчар. На Джанка бях към четири ч. и сериозно се замислих дали да не продължа към Рибните езера. Много ми се ходеше, обаче снегът беше станал съвсем мокър и затъващ, а от запад се заоблачи. Съкратих до разходка към вр. Суха вапа и се прибрах в х. Грънчар.
В хижата нямаше никого, но личеше ясна следа от двама или трима скиори откъм Трещеник към Рибните езера (или х. Македония). Реших да запаля печката в малката стая за кеф... какъв кеф, коминът явно съвсем се беше запушил и успях да отдимя плътните облаци от стаята след повече от половин час...
В неделя сутринта прехвърчаше слаб сняг. Без да бързам, поех наобратно към Боровец, но през Заврачица. Горе беше толкова тихо и топло, че чак си беше задушно. Даже по върховете снегът яко лепнеше. На слизане от Манчо до преди х. Заврачица падна временно гъста мъгла - поне да не пече.
В х. Заврачица бяха спали хора, но вече си бяха заминали. После - ясно - Марица и Чакър войвода. Под Ситняково снегът по ски-пътя беше просто символичен и полутечен, но все пак отвреме навреме се пускаше някой скиор.
В ранния следобед се спуснах в слънчевия Боровец.
| |
| |
| 
|
|
