|
|
| Тема |
 Размисли в мрака |
|
| Автор |
ve_san () |
|
| Публикувано | 10.02.11 09:32 |
|
|
|
Така ни посрещна Балкана в събота:
Преди това ни подари най-голямото богатство:
Не съжалявам, че не стигнахме до там, за където бяхме тръгнали. Има ли нужда да ви казвам отново колко силен беше вятърът ? Вместо самотна вечер далеч от хорските очи, заварихме почти домашен уют. В "Тъжа".
Малко размисли в мрака:
Меките извивки на заснежените хълмове бавно се стопиха в мрака. След залез слънце стихиите останаха да бушуват необезпокоявани, далеч от очите на простосмъртните. Скрити на топло и сигурно място, ние вече не виждахме как върховете "пушат".
Може би някъде там, по Равнец, глутница вълци се готвеше да ловува...
Винаги когато остана в планината след залез, се чувствам като прашинка в шепите на Вселената - обичана, но беззащитна. Чуствам душата си оголена и пречистена от първичния страх за собственото съществование.
Толкова е крехък ТОЗИ слънчев свят, с ритъма на който сме свикнали да живеем. Потайни сенки пълзят в гората, шумове и гласове, чиито шифър не познаваме...
Мисля си за мрака като за живо същество. Мисля си за Нощта като за необятна бездна. Мисля си, че в миговете след залез слънце се приближаваме до вечността; отразявайки светлината на звездите с очите
си, ставаме част от Космоса. Мисля, че звездите са милиарди очи, вторачени във Вселената.
Далечен вопъл, зов за помощ отеква в съзнанието ми. Нещо, което не се е случило или се е случило много отдавна...Мисля си, боже, колко е хубаво да си жив ! Животът е прекрасно нещо !
Това е. Толкова просто. Толкова истинско. Планината те кара да усещаш нещата-без маска, без лицемерие, без заблуда. Да откроиш ясно очертанията им. Очертанията на себе си, на другите. Отдалечавайки се от хората (от човешкия свят), ти всъщност се приближаваш до тях. Навлизайки в света на стихиите, се учиш да обичаш и цениш живота, всяка глътка въздух, всеки миг и час.
Намерихме нови приятели. За мен хората означават много повече от върховете. Истинските човеци. Върховете могат да почакат.
До следващия път. До следващото утро. До следващата среща.
| |
| |
| 
|
|
