|
След като прекарах цялата събота в Мальовишката долина с цялата тълпа, реших неделята да бъдем на спокойствие и да се разходим към Страшно езеро. С качване от към Йончево, така че въпреки мързеливия старт към 9.30 да няма много хора около нас. А то се оказа, че нямаше въобще, по време на целия преход, само ранобудните скиори, които първи бяха на Ръждавица...
Качихме се по пистата и слязохме през просеката, един хитър вариант, за да не се вреш из клека в началото на пътеката. Още в началото затъването беше яко, без снегоходки почти невъзможно (абе възможно, но не е за препоръчване - съботата към Черната скала, за 200-300 м се борихме двама човека без снегоходки 45 мин...). Долу в долината намерих две полузасипани следи от миналата седмица - двама юнаци бяха слезли от Римски друм на Йончево, както се оказа в последствие. Там, където можех да ги следвам, беше значително по-лесно - Мерси! До Йончево беше гадно, съвсем пресрочихме всички планове. Нагоре нещата се оправиха, и големия баир го взехме за норматив с помощта на металните шипове на снегоходките, толкова беше фирновано. Докато на Йончево се пекох гол до кръста, горе духна един ветрец и напомни, че е към -7/-8 градуса, въпреки слънцето.
Ключовия пасаж беше яко риене, лавина не падна. Там човек трябва да е внимателен, да избира добре пътя и ако прецени, че не става - да се върне. Много сняг има нафукан по скалите, на фона на пълното общо безснежие - около Страшното е като през март релефа, от кола до заслона се виждат 35-40 см. Нужни ми бяха около 5 минути да откопая вратата (поне седмица никой не беше го посещавал)- вътре е екстра, има зелен клек в изобилие и мишките па са срали навсякъде който иска да спи там - да си носи малка метличка или четка, за да чисти леглата. Иначе последния ремонт си личи и е уютно (може би защото ремонта беше късно през есента и до момента няма много посещаемост, а и посетителите са повече планинари, отколкото тези през лятото...). Слизането беше както винаги по-бързо от очакваното - за около час до хижа Мальовица, барабар с неприятното газене през клека накрая по хоризонталната пътека (иначе от ЦПШ до ЦПШ общо 6 часа ходене).
И там пак потънахме в тълпата - редовни посетители, повече или по-малко екстремни скиори, курсисти всякакви, туристи. Само спасителите от съботата ги нямаше и цвета на тълпата беше по-малко червен . Една купчина хора със снегоходки, сигурно на върха са чакали на опашка за да се качат по отъпканите още от предния ден пътеки. А към Страшното - ни една следа... Повече от 10 години има снегоходки в Бг, а повечето хора така и не разбраха, че удоволствието от ходенето с тях е да отидеш там, където никой не е минал. И да си направиш твоя следа... Е, вече има , само дето е направена на слизане и сме изправили всички завои, та на който тръгне от хижата нагоре, следата ще му върши работа само по по-хоризонталнита участъци. За сметка на това, на качване през Йончево е по всички правила, дори със зиг-заги по стръмните участъци
|
Йончево - Страшно
