Страхотно е да споделиш своята страст към планината и въобще към природата с децата си. Винаги съм се чудела на родители, които оставят с бабите детето, за да отидат сами на почивка. Нашият син го качихме на Мальовица за първи път като стана на годинка. Тогава му беше и първата палатка. На две - на седемте езера. По баира го носих на гръб в самара, а той искаше непрекъснато да слиза, за да събира камъни и да яде малини. И там спахме на палатка. На връщане тича надолу през целия път сам. Като стана малко по-голям (сега вече е на 11) почна да му доскучава, но му намерихме цаката като почнахме да ходим и с други деца. Изживява се като водач на групата от дечурлига и им обяснява за всичко което е научил - билки , дървета, как се пали огън..... . Имаше един период от време когато непрекъснато пъхаше из раницата ми камъни. Спрем някъде, намери някой по-интересен и хоп тайничко ми го пробута да го нося. Бях почнала да проверявам след всяка почивка по маршрута с какво още ме е натоварил.
А енергията на децата наистина е безкрайна. От където и да се върнем, което и време да е задължително се минава през кварталната градинка,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите