Аз пък знаеш ли аз какво си мислех точно преди един ден - спомних си как преди години (може би 5, може би повече, не помня колко точно), две момчета, едното със ски, другото без, дойдоха вечерта на Чакъра, изглеждаха доста уморени, аз ги питах от къде идват, те ми отвърнаха "От хижа "Белмекен". Тогава това ми се стори умонепостижим подвиг, днес ми се струва съвсем нормално.
А що се отнася до тези двамата юнаци - единият стигна 8 000-те метра миналата година, а другия - Матерхорн.
Така че - нещата се променят, да, хората, които пишеха тук редовно, днес вървят напред и нагоре.
И аз се чуствам съпричастна с тях, макар и да не ги познавам лично.
А с някои се познавам точно благодарение на този форум.
Научих много неща от тях - когато за пръв път се озовах в зимната планина и те ми подадоха ръка.
Форума може и да умре, важното е човещината да живее.
Да се цени другарството, не само постиженията.
За финал ще цитирам един друг "автор", "ПЛАНИНАТА Е ЗА ПРИЯТЕЛИ".