|
|
| Тема |
 Моят малък турист и неговите преходи. |
|
| Автор |
cтpaжapa (баир будала) |
|
| Публикувано | 24.11.10 23:32 |
|
|
|
Така и аз реших да споделя какви ги вършим с моят син, малкият ми турист, който е на 4години и направените доста добри преходчета. Тази година се съсредоточих да посвикне с изкачванията и слизанията и в крайна сметка съм страшно доволен от това, че на него му харесва туризмът. През изминалите месеци направихме няколко леки преходи от Петрохан до вр.Тодорини кукли и като видях, че му харесва. Направихме първият по-голям преход от пр.Петрохан до вр.Ком и обратно. От този преход направо останах очарован от това, че той много мъжки се държа, все пак това са 18км отиване и връщане. Следващият по сериозен беше Клисурски манстир - вр.Тодорини кукли и обратно с деневилация от 1200м, като това беше най-голямата му изкачване за сезона. Последваха няколко поредни разходки от х.Ком до вр.Ком и така докато стигнем може би до най-трудният му връх. Това беше изкачването на вр.Копрен през местн.Сбек разклона за водопадите местн.Равно буче, вр.Копрен и обратно пак през Равно буче вр.Видичов камък- х.Копрен.
Пътеката до местн.Сбек беше затрупана от паднали дървета, а самата тя не се виждаше от падналата шума. Този неприятен участк го преминахме, като си играехме кой ще мине под или прескочи по-голямо дърво. В откритите чсти пътеката е много трудна за ориентиране, особенно докато навлезиш в гората и я откриеш. На няколко места се минава през потоци, които през зимата лавините които падат и се плъзгат по тях са донесли големи камъни и е трудничко за преминаване. До Равно буче се справихме мъжки, но от там нататък беше предизвикателството за малкия турист, тъй като ни чакаше денивилация от 500м, без пътека и със висока хвойна и малка гъста борова горичка. През цялото време си играехме, кой ще мине следващото припятствие и така с повечко почивки се качихме до полуразрушената застава.Там имаше подкрепа с неговите любими кексчета Барни, малка почивка и газ нагоре. Лека полека със закачки и измислени игри се качихме и се насладихме на красивите гледки, които ни предостави вр.Копрен и околните вр.Трите чуки вр.Вража глава и в далечината вр.Миджур(може би следващият за изкачване ). Но нямаше време за размотаване и потеглихме за разрушената застава, където и хапнахме за обед. След кратка почивка набърже се смъкнахме надолу до Равно буче и от там по пътеката през вр.Видичов камък слязахме до х.Копрен. Малкият остана много доволен и при първата добра възможност от към време съм му обещал вр.Ботев. Мисля че след тези преходи е готов за този достоен първенец.
Ето и снимките от последния преход и от другите преходчета:
| |
| |
| 
|
|
