|
Гледам по новините, че големи ветрове са вилняли из градовете и селата понеделник и вторник. Интересно ми беше, дали някой го е духало на по-високо, но гледам никой не е споделил нищо. Аз лично имах късмета, да си попълня колекцията от преживявания с подобно нещо.
След два автобуса, стоп и десетина км. пеш в 17.30часа в понеделник съм до ВЕЦ Видима. Хванах по тръбата нагоре и към 18.15 бях на водохващането. Заобиколих язовирчето и запълзях по склона за да изляза на ръба за Осрядока. Никога не съм минавал маршрута и ми беше интересно дали ще се замотам в тъмното, макар че ако се вярва на картата на ГЩ, няма кой знае каква вероятност за това. Шумата до коляно, вятъра бучи в голите клони, звездите се прокрадват между дърветата - идилия. За да е пълно усещането още на водохващането реших да изключа светлината. Колкото повече набирах височина, толкова повече се засилваше вятъра. Бях си решил да спя на широкото на поляната на Г. Осрядок, но понеже държах най-високата част на реброто, а то се заби в едни драки, спрях на поляната и опънах катуна. Вятъра духаше почти само от към юг. Реших да си "иззидам" стена от камъни от към подветрената страна. Попълних дупките в градежа със снопчета суха трева и се получи малка но качествена преграда. Мушнах се в чувала, хапнах, изпих си биричката и мушнал ръце под главата си, зареял поглед в звездите започнах да нищоправя. Пробвах се да опиша звуците на бурята, но просто не ми е по силите и го изтрих. Невероятно е. Който иска да разбере, за какво говоря, да си издебне буря и да си я изслуша лично. Всевъзможни бучения, бумтежи, скърцания, и чупене на клони ме будиха равномерно през цялата нощ. На разведиляване вятъра поутихна. Указа се че съм спрял на 200 метра под блатцето. Просто е трябвало да забиколя драките пет метра по-надолу. Продължих към Михова планинка. На места се налагаше да пълзя по ръбовете на скалите за да не ме духне вятъра, но нищо страшно. Бях си решил след планинката да отида на з.Маринка за да си напълня вода, да се върна отново и да се пробвам да открия път през скалите за да подсека Ботев през Джандема от север. Надвисналите педесетина метра по-нагоре облаци и беснещите пориви на вятъра много бързо ми коригираха плановете. Нямам нищо против малко адреналин, но глупости не ми се правят. Така че запъплих към билото. Мислех, че за толкова години по планините съм попадал на вятър. Грешал съм. Сега разбрах за какво пишат по книгите големите батковци. Движението е сякаш теглиш каруца, главата забита напред, ръцете просто ги отпуснах и вятъра ги отвя силно назад от тялото. Поривите буквално изсмукват въздуха от дробовете, шушляка така плющи в ушите, че оглушавам. Щеше да стане красива снимка, но нямаше как да я направя. Завърта ме и ме събаря пет-шест пъти. Почивах хванат на жалоните и зад трансформаторите. И когато вече посвикнах с начина на придвижване буквално ме "отвя" - повдигна ме и ме подсече. Едвам успях да падна. Беше яко. Горе към Ботев поривите леко понамаляха. Метереолога каза, че уредите са отчели над 40 метра в секунда. Зачудих се, какво ли ще е 240км/час - разказвали са ми, че нашите уреди мерят до толкова и има случай да са отчитали максимум.
После слязох до заслона и мислех да мина от в.Жълтец до в.Левски, но за пореден път не толкова вятъра, колкото облаците ми промениха плановете. Цепих към пътеката Рай - Амбарица вместо да карам като хората към Башмандра, което ми поудължи пътя, но от предно идване бях решил да намеря най-прекия път от з. Ботев до х.Рай. После направих великата глупост вмест на петолъчката да хвана за Карлово, поех за х. "В. Левски" и на каменната постройка /овчарски заслон/ се отколоних по десните колове, без да знам дали водят за Карлово. По по-лошо маркираната пътека не бях ходил отдавна. А и взе да се свечерява. Вятъра беше спрял, а аз бързах - както се оказа абсолютно без да е нужно, защото влака ми беше в 02 часа посред нощ. В седем бах на гарата. Точно дванадесет часа преход. Минава ми през главата: "Тия дето правят 100км. за 24 часа сигурно са роботи". Бях уморен и ме чакаха скучни седем часа чакане. Но нищо не можеше да ми развали усещането: Беше ме духало, бях се нагледал, бях се наслушал, бях се находил. Освен всичко друго видях елен с огромни, наистина огромни рога, дива коза, три сърни. Какво му трябва повече на човек?
|
Отнесени от вихъра тия дни?
