|
|
| Тема |
 Страшното езеро |
|
| Автор |
Acпapyx () |
|
| Публикувано | 08.11.10 22:33 |
|
|
|
Ето, Мира (на 5 г.) каза, че вече й е омръзнало да ходим на планина само за един ден, време е да спим горе. 7 ноември обещаваше революционно хубаво време, затова в събота се озовахме на ЦПШ. Чакаше ни цял ден нагоре, а по пътя има толкова интересни неща - рекички за разчистване, хора-туристи и мравки-мравунисти, ледчета за разбиване:
Къде пеша, къде с таткохода стигаме до х. Мальовица. Посреща ни гайда:
Похапнахме, починахме, но тук не посмяхме да влезем:
Пресякохме реката и поехме стръмния склон към Камилските езера. Стръмните пътеки са най-интересни и няма нужда от помощ:
Наклонът намалява и е време отново да се похапне:
Вече не е толкова стръмно, съответно интересно и е време да подпомогнем малките краченца - ту ходят самички, ту ги носим, ту спираме да си поиграем. Всяко от езерата е все по-замръзнало от предишните. Към 5 ч. стигаме до Страшното езеро. Горе младежта вече е събрала сух клек и се готви да пали печката, но има и по-интересни неща: Първо, трябва да се провери коминът:
Но много по-интересно е да се играе хокей-голф на леда на езерото, докато се стъмни:
През нощта навън е толкова тихо, че се чува припукването на леда.
На другия ден правим стъпки в снега:
играем си с него, но на всички е най-интересно на езерото:
През това време слънцето осветява зъбера на Купените:
Трябва да тръгваме надолу:
По пътя нощният мраз е образувал интересни ледени кристали:
Минералното езерце едва е започнало да замръзва и отдолу плуват рибки. Отваряме им прозорче:
А отгоре слънцето осветява чукарите:
Е, накрая от сандвичите остава и за котето на ЦПШ:
И понеже е още рано, на Меча поляна има и подвижна люлка за доиграване.
Редактирано от Acпapyx на 08.11.10 22:34.
| |
| |
| 
|
|
