Здравейте! Ето че Евгени повдигна малко завесата за Трите муши. Става все по-интересно!
Споделям мнението на dido,че картната информацията за Скакавците е оскъдна и противоречива. Съгласен съм, че посочената от него кота „Скакавец”, която може да се види и в достъпните руски военни карти, е безспорна. Това е котата, на която днес има останки от дървена триангулачна пирамида и зелена боя по камъните. Това обаче е и котата, отбелязана в съвременните туристически карти /М 1:50 000/ с името Голям Скакавец. В съседство с този връх, северно от него, се намира съвсем надежден ориентир – шеметната Сакън дупка. Първият връх на билото след Сакън дупка, в същата посока, е Малък Скакавец. Името на този връх се подема наистина от туристите и най-вече от Павел Делирадев, един изключително съвестен изследовател на нашите планини. Едва ли някой ще оспори правото на планинарите да стават волни или неволни кръстници на безименни местности и върхове, стига тези имена да са в съзвучие с природата и да се утвърдят през годините. Примери – Алеко, Злия зъб, Жандармите. На юг от Голям Скакавец следват три ясно изразени подобни на него безименни върхове и много зъбери. Вторият от тези върхове е „Трите уши”, на него има дъждомер. По-нататък по билото идва ред на Драганица и Възела. Досега не съм срещал името Среден Скакавец. Популярността на Скакавците се дължи най-вече на смайващата гледка, която се разкрива към тях от Мусала. Те са специално място за последователите на Петър Дънов. Билото, на което се издигат Скакавците, е едно от двете основни била на Средна Рила. Съвсем естествено е то да носи името Скакавишко, а съответният дял на планината – Скакавишки. Тези имена са възприети от съвременната ни географска наука. Вярно е, че тази част на Рила е била известна и като Хаджийска планина, но това е минало. В книгата „История на горите и горското стопанство в Самоковски район” /Г. Стоев, 1997 г/ се дават данни за периода 1904-1910 г. – тогава комисия описва редица високи пасища с гори, сред които са „Драганица” /собственост на наследниците на Хр. Манов от Самоков/ и „Скакавец” /собственост на Елисавета п. Митова и на К. Генов от с. Шипочан/. Ще бъде интерсно, ако някой открие къде са минавали техните граници. Във книгата „Водач на туриста” /1932 г., изд. БТС/ се споменава за вр. Скакавица /2734 м/, чиято височина явно не е била коректно измерена. С други думи – името Скакавец и производните му са поне с 100 годишна история в този район на планината и, както се казва, ще пребъдат во век и веков!
На Павката желая да изкачи всичките изяснени върхове у нас, в което не се съмнявам, защото обича планината и е много подготвен, и винаги да има още един връх, към който се стреми.
Поздрави!