|
|
| Тема |
 Разходка във ремето... |
|
| Автор |
W_sjankata (член (пълен)) |
|
| Публикувано | 10.10.10 23:11 |
|
|
|
Словата на много хора разказват за съдбините на предците им и за връзката им с планината. Потъвайки в разказите спираш да имаш усещането, че на света има друго освен планина. Постепенно се вливаш в разказа и заживяваш в друго време. Така преди много години Пазар дере по Малка Богородица се пълнело с добитък от цяла Рила. Ставал пазар- стопани от близко и далеч делели стоката по аршин, който те си знаели и овцете според хубавината си се разделяли на три групи. Най-добрите, средно добрите и по- лошите. Първите- най- класните поемали пътя за Симеоново. 12 дни ‘’паши” ход били необходими за да се стигне до една от най- големите кланници по тогавашните ни земи- днешно Симеоново /да- това до Бистрица- Софийско/. Имало една година, когато дядото на разказвача на тази история заедно с двайсетина свои земляци от подобна продажба на добитък получили толкоз пари, че като се върнали в селото наели майстори от Самоков и околията и за кратко построили 20 хубави за времето си къщи, здрави и обитаеми и до днес. Така започнала нова част от историята на това село. Като ги видели и други, и те се хванали с тоз поминък, след това и те успели и …така.
Втората група добитък- средното качество овце се връщали в селото за разплод.
А третите- т.н. най- лоши се продавали на каракачаните. Каракачаните пък ги отглеждали „следвайки снега”. Паднел ли сняг по високото стадата се сваляли все по- надолу и на юг през Горна Джумая, после през днешен Сандански, та стигали чак Беломорието. Напролет поемали обратния път нагоре по Пирин и Рила, междувременно препитавайки се с част от добитъка. Преди да тръгнат от Пазар дере белязали животните с белег от нажежен метал- от там и името на вр. Дамга.
Имало не редки случаи, когато пастирите слизайки от Пазар дере били пресрещани от разбойници. Били убивани заради парите добити от пазарищата горе. За да избегнат подобна участ доста народ се научил да заравя спечеленото под камъни по пътя си надолу. По- късно и при различни условия се връщали да си приберат имането. Много от тез пари обаче си стоели там и до днес, твърди източника ми.
Друга история е таз за възникването на имената на Влашка махала в Дупница и Вангелово чешме. Отново прокудени я от турци, я от немотия доста власи бягали и се заселвали по нашите земи. Такъв бил случая на някой си Вангел- явно доста находчив влах, които докато се придвижвал от север на юг чрез търговия по пътя си понатрупал пари. Един ден като стигнал земите около днешна Дупница и като видял колко богати и плодородни били решил да се засели тук- накупувал мера и добитък- развил поминък. Покрай него и други власи се заселили, та от там и името на днешната влашка махала в града. На него по- късно именували и чешма в местност над днешното село Бистрица.
Друга пък е историята за името на река Горица, известна повече с приказните си водопади.
Друга е тази за броя на хората стопанисвали Рило манастирските стада и мери- твърди се, че над 2000 души били заети само с манастирските занимания …
Друга е тази за злочестата съдба на един немски инженер, под ръководството на който са построили язовир Калин, за връзката му с Карагьол, за връзката им с Градинските и Дупница…
…. и други и други….
С всяка история се свързва и всяко едно име по планините ни, с всяка пътека- съдба. Живота на хората, запечатал се в топонимията на всеки хребет, дол, местност или връх, е бил толкова тясно свързан с планината, че имената днес звучат не просто убедително и подходящо.
Вчера и днес се разходих над Отовица, съзерцавах Овчаренския водопад, потърсих позабравена пътека, а разказите на Бисер /сладоледа/- коняр на езерата ми помогнаха да си представя фрагменти от едновремешния бит. И върховете, и местата, останки от кошарите са си там. Планината е била живота и съдбата на толкова много хора…
Ние днес сме само преминаващи … Както по подобен начин ни се случва с толкова важни неща от ежедневието ни. Не е добре, но и май няма накъде…
Забравих меморикартата на фотото и няма снимки.
Но пък бях там. Макар за малко- в историята на земите на дедите ни.
Поздрави!
Редактирано от W_sjankata на 10.10.10 23:14.
| |
| |
| 
|
|
