|
|
| Тема |
 вр.Венеца - 22.09.2010 |
|
| Автор |
goro_levskara (планинар) |
|
| Публикувано | 23.09.10 14:43 |
|
|
|
В почивния ден с Вангел направихме една разходка в северозападната част на Рила. Тръгнахме от новата хижа на езерата в посока езерото Бъбрека.
Малко преди него се отделихме и захапахме склоновете на върха северозападно от езерото - Чочов връх (такова обозначение имаше на връхната точка)...
Изкачването на въпросния връх е подобно на изкачването на Малка Мальовица - камъни и трева в едно и на места трябваше да се пълзи и да се катери...
Гледките отгоре обаче си задлужаваха...
Следващата ни цел беше вр.Кабул...
Дотам стигнахме сравнително бързо и си направихме не една снимка с голямата пирамида...
Оттук идеята ни беше да се отделим малко и да отидем до вр.Крива соспа, след което да се върнем и да качим вр.Ташмандра. До Крива соспа стигнахме като хванахме в северозападна посока от Кабул и пресякохме изворите на река Горица. В южната си част този връх е много полегат...
Не стояхме дълго горе и хванахме един рид източно от върха,по който трябваше да стигнем до пътеката идваща от северните склонове на Кабул и отиваща към Ташмандра. Малко преди да се доберем до нея пресякохме и река Горица, която тук вече беше по пълноводна. Показа се и вр.Ташмандра..
Преди да тръгнем към него се отделихме малко до едни скали, откъдето се виждаше Скакавишкия водопад и Мальовишкия дял...
Много скоро стигнахме и вр.Ташмандра...
Оттук се откри гледка и към последния връх, който искахме да качим - Венеца...
Една от идеите ни за днешната разходка бе да минем пътеката от тук до Овчарци, която не е много посещавана и гледките от следващата ни снимка ни накараха да вярваме, че до долу няма да имаме проблеми...
Ясно се вижда, че по източните склонове на Венеца преминава добре изразена пътека и че явно животните се свалят до Овчарци по нея. И наистина след като се качихме до върха...
...тръгнахме надолу по пътека, по която са минавали много животни. Както обаче често ни се случва тази пътека бързо изчезна, както и изчезнаха следите от животни. Ние обаче продължихме да се движим по самия рид и тук там виждахме следи от някогашни пътечки, които обаче не са ходени с години. Признавам, че машинката много помогна, но въпреки нея пак вървяхме през много гъста растителност, която на места ни създаваше големи трудности. Скоро излезнахме на една широка поляна и веднага разбрахме къде са отишли следите на животните. Малко над нас в югоизточна посока имаше една голяма кошара, към която явно са карали добитъка. Това обаче постави пред нас въпроса от къде свалят този добитък в селото?
Поляната отново свърши и трябваше да влезнем пак в гората. И пак лутане и пак намиране на верния път и ето, че изведнъж пред нас се появи една доста сносна пътечка. Хванахме я, но пък сега започнаха да се появяват отвсякъде пътечки, водещи в различни посоки. Така след много стръмно слизане (на места цепихме директно надолу и то по пътеки) най-накрая се добрахме до село Овчарци, където веднага запитахме един местен човечец за всичките тези пътеки...
Оказа се, че добитъка го свалят не в Овчарци а на Зелени Преслап и затова сме изгубили дирята. Разговаряхме с човека точно десет минути, което обаче се оказа фатално за транспорта ни до София. Малко преди да слезнем до спирката видяхме как рейса за Дупница минава. Заседнахме да чакаме следващеия, но той така и така не идваше...
Беше ни ясно, че сме изпуснали и последния автобус и влак за София и се обадихме на Данчо да дойде да ни вземе. Междувременно след около час и половина чакане хванахме последния рейс за Дупница и зачакахме нашия приятел, който дойде скоро след това.
Бъдете здрави!!!
Жоро
| |
| |
| 
|
|
