Преди няколко дни посетих Люлин, в частта на изток от Бучинския проход. Направихме половиндневен преход в кръг с изходна точка с. Мало Бучино, следвайки зелената маркировка, с цел вр. Дупевица, след което спускане от билото отново по зелената маркировка и по асфалтовия път - до х. Бонсови поляни, оттам по червената маркировка - обратно до с. Мало Бучино през манастира "Св. Св. Кирил и Методий" и параклиса "Всички светии".
Когато имам възможност, ще кача и снимка на маршрута ни, отбелязан на картата на Люлин планина.
Но сега накратко: маркировката в общи линии е добра. Единственото място, където се загуби, беше всъщност още в самото начало на маршрута, на мястото, където би трябвало червената маркировка да се разклонява: идвайки от Мало Бучино, ако се тръгне надясно, следва да се хване маркираната пътека за Банкя, а наляво - за х. Бонсови поляни. Но на практика от разклона само пътеката вляво към Бонсови поляни е маркирана, по другата маркировка не видяхме, но продължихме по нея по интуиция. И наистина - отведе ни до билото на планината недалече от Добринова скала. Появява се след 10-минутно изкачване на права стръмна пътека и няма как да се подмине, тъй като се появява всъщност на разклона на няколко маркирани пътеки, за които има и табелки на едно дърво. Табелките са: едната за х. Бонсови поляни, другата - за Владая или за х. Люлин, не си спомням, но маркировката беше в синьо и всъщност тя трябва да се следва. Ние поехме по нея. Има и алтернативен кратък вариант - от разклона направо нагоре по права стръмна пътека, но съветвам да не се използва от тези, които имат нужда от вода, тъй като стигнахме до чешма и пейки 15-ина минути след разклона.
Там всъщност се появява и зелена маркировка - имам усещането, че повечето време сме вървели по пътеката, която на картата е означена със зелена маркировка, но такава така и не видяхме до този разклон... Както и да е.
Няколкостотин метра след въпросната чешма синята и зелената маркировка се разделят - синята продължава на запад към неработещата х. Люлин, а зелената - към вр. Дупевица. Отведе ни до един връх, когото първоначално помислихме за Дупевица, тъй като имаше метален стълб със знамена, но впоследствие, след като не видяхме никъде наоколо поделение, а и след кратка справка с картата, се оказа, че това е Добринова скала. Вр. Дупевица е малко по-нататък по пътеката... Която се разклонява и разклоненията минават от двете страни на върха. Дясното е по-удобно за изкачване. Гледката от него обаче не е по-добра от Добринова скала заради многобройните храсталации дървета.
От върха надолу по асфалтовия път си има зелена маркировка, която води право до х. Бонсови поляни, която е ремонтирана и работи. От хижата по почти равна пътека с червена и синя маркировка се стига до горепосочения манастир, а след него и до параклиса. Някъде там пътеките се разклоняват - най-вероятно синята маркировка ще заведе до онова разклонение на билото на планината, за което писах по-рано. Малко след параклиса червената маркировка се губи, пътеката също. Объркахме се и тръгнахме право надолу към Софийското поле в посока Суходол. В крайна сметка се върнахме и намерихме маркировката, скрита в шубраците и на всичкото отгоре сложена откъм скритата в тях пътека, а не откъм поляната, от която я търсехме. Тук картата много помогна, тъй като от отбелязания на нея релеф и посоченото на нея място, където би трябвало да се продължи по пътеката, се ориентирах и намерих правилния шубрак. Така че БРАВО на авторите на картата - тук работата е перфектно свършена. Оттам пътят до Мало Бучино отнема най-много 30 минути и се стига точно до изходната ни точка.
Надявам се описанието ми да е било от полза!
ПРеходът определено си струва! За тези, които си падат по изкачване на върхове - вероятно няма и да се интересувате от Люлин, но за останалите - не отлагайте посещението!