Походът тази година предполагаше нов график в придвижването но темпото надмина всичките ми очаквания.Трасето от Триглав до Тъжа беше добра загрявка.Към Ботев потеглихме с Веско но в началото малко се отклонихме от пътеката и трябваше да се върнем обратно с което понарушихме ритъма.На върха стигнахме за около1.50ч(в 07.50ч).Преди върха настигнахме 3 момчета от Троян които бяха тръгнали от Триглав в 4.00ч.Времето беше много свежо и затова подържахме темпото без особени почивки.Малко преди костенурката настигнахме Джулиян и Петко (колега от София-ортопед).Те подържаха също много добро темпо но се били отклонили от пътеката,а са тръгнали от Триглав в 4.00ч заедно с другите момчета от Троян.Така се заформи група от 4-ма и около 10.40 бяхме на Купена.Там направихме малка почивка (10-15мин) и след 1 час(12 ч.)стигнахме Добрила.По височините чувствах голям прилив на енергия пък и този участък ми е добре познат така че до Добрила общо взето аз определях темпото.След Добрила обаче професионалистите(Веско и Джулиан)сменха предавката и налойиха много високо темпо така ,че за 1.30ч. стигнахме Дерменка и пак за 1.30ч от Дерменка до Беклемето(в 16ч пресякохме Троянския проход).Тука някъде пришките забавиха Петко и квм козя стена продължихме тримата.Втози участък Веско и Джулиан продължиха с бясното темпо като се смехяха отпред а аз пъплех след тях.На Козя стена бяхме в 17.30ч(за 1.30ч от Беклемето)Без да спираме продължихме и малко след хижата Джулиан спря да си завърже обувките.Аз го подминах а Веско беше просто неудържим.За да бъда близо до него и да се движа с неговото темпо трябваше да тичам но това ми се отрази добре.На Ехо пристигнахме в 18.45 и се чувствах толкова свеж че мислех да слизам ваднага към Хайдушка песен.Благодарен съм на Веско че ме спря защтото така щях да разпилея цялото удоволствие от незабравимото преживяване .След 15 мин. пристигна Джулиан и аслед около 1 час пристигна и Петко.Вече ударих 40-те и макар ,че още ме гази пубертета май вече трудно ще се придържам към темпото което става все по-бясно с всяка изминала година.До нови срещи по планинските чукари...на непоправимите планинари!