Първия път през 2007 г. тръгнах с доста тежка раница, вътре спален чувал и куп други ненужни неща и стигнах до х. Добрила, където спрях.
Втория път през 2008 г. тръгнах без предварителна подготовка, с по лека раница, но въпреки това пак ми натежа към средата, пак стигнах до х. Добрила.
Тази година вече имах тактика. Първо бях с доста лека раница (20 л и даже пак установих че съм носил излишни неща), даже мисля че само брат ми беше с по лека от мен, така като се огледах на старта. Знаех къде да зареждам вода и носих толкова, колкото ще ми трябва между две зареждания, това спестява около 1 - 1,5 кг на места. Храната която носих беше не повече от 0,8 кг т.е. почти нищо, тъй като предварително си бях набелязъл къде ще ям - на з. Ботев, на х. Дерменка и на х. Козя стена и то каквото предлагат там.
За първи път бях с щеки, което се оказа отлична идея, на катеренето влизах в ритъм с краката, ръцете и дишането и просто не усещах кога стигам върха. Най- големия ми проблем баха слизанията, където колената направо ми се скапваха, добре че бяха щеките да поемам част от натоварването с ръцете.
До сега не бях минавал по пътя от Дерменка до Ехо и тук ГПС-а помогна много освен с посоката и информацията за оставащото разстояние и най вече прогнозата за часа на пристигане. Като тръгнах от Дерменка ГПС-а ми показа, че ще пристигна преди 21 ч. което ми подейства много мотивиращо и така успяхме с Лъчо и Джейсън да пристигнем в 21,20 само 10 мин преди да падне пълна тъмнина.
Големи благодарности на Станислав за организацията.