|
Боко, много се радвам на мнението ти и то не за друго, а защото пише човек, чийто разказ за Донаувеег съм чел отдавна с огромен интерес и дори наскоро го препрочитах Този твой разказ породи в мен мечтата някой ден и аз да мина по Дунавската велоалея с велосипед и да посетя градовете и държавите, които описваш и които са много различни от нашата родна действителност. Нека щерката да порасне и да я запаля по колоезденето, пък може заедно да го направим
Благодаря за желанието ти да помогнеш, но все пак аз мисля, че от карането по равно шосе до карането по билото на планината има доста голяма разлика. Знам го, защото карам предимно по шосе, а имам и известен опит в планината (макар да карам активно колело само от около година насам) - досега съм преминал цяла Западна Стара планина от Ком до Кашана, както и отсечките х.Ехо - Беклемето и гара Кръстец - Котел, все по маркировката на КЕ (с много малки изключения). И това с колелото, което далеч не е същото, както пеша.
Ще карам наред... Мисля, че няма как да мина без раница на гръб. Просто багажът си е над 10 кила и доста обемист, не може да е само върху колелото. Виждал съм чужденци по нашите пътища, тръгнали да прекосяват държавите нашир и надлъж, на които колелетата им са натоварени като за световно, а те самите не носят раници, но в планината това е невъзможно. Как ще преминеш дълбоко дере, или стотици метри гъста и висока хвойна, или скалист участък, или ужасно стръмен такъв (справка - Мургаш например), ако колелото ти тежи заедно с багажа 25 кг или повече? Не е възможно или поне никой не го прави. Най-добрият вариант е много леко, ненатоварено колело, което се носи лесно и лека раничка на гръб. Познавам човек, който това лято има намерение да минава КЕ точно по този начин, като дори вода няма да носи повече от половин литър. Но той е състезател с голям опит, това е друга работа... Планирам теглото на раницата ми да не надвишава 7 кг, когато е най-пълна (в началото), като накрая очаквам да падне под 5 кг. В планината носенето на раница не е като на шосето. Установил съм, че раница с тегло 7-8 кг в планината след известно време изобщо не я усещаш, че е на гърба ти, докато раница на гръб с тегло 4-5 кг, но на шосе, след време става истински кошмар. Колкото до потенето, то по Ком-Емине с колело не се потиш само когато спиш
Дисаги ще сложа, тук смятам, че имаш право. Но няма да са истински дисаги, защото това е равносилно на самоубийство по тоя маршрут. Моите дисаги ще представляват две войнишки сухарни торбички, които ще прикрепвам от двете страни на багажника, когато теренът позволява да се кара и бутането е по-малко, и то по не много стръмни баири. Има ли бутане по стръмно или носене по скали, сухарките слизат от колелото и минават върху раменете ми, като ремъците им се кръстосват на гърдите и гърба ми, а раницата си виси отзад между тях. Това ще се прави и при дъждовно време, тъй като сухарките не са непромокаеми.
Багажникът ми е доста здрав, което значи и че не е много лек, но то няма две добри... Захваща се за колчето на седалката, тъй като съм с мека рамка и не е възможно да му сложа обикновен багажник.
Споделям мнението ти за родните производители на велосипеди, както и за компонентите, които слагат на продукцията си. Затова съм си взел един качествен хром-молибденов Трек, сглобяван в Щатите преди не знам колко време, защото е доста стар модел, пък и аз го взех втора ръка. Досега никога не ме е предавал и разчитам на него като на стар другар, но все пак е колело, а условията са тежки и няма гаранция, че всичко ще е наред през цялото време. Това си е до късмет. Инструменти няма как да не взема - освен комплекта за лепене на гуми е задължителна машинката за верига, ключове за смяна или регулиране на накладки, резервна гума (губиш време, ако лепиш насред път), шишенце с масло за веригата (знаеш ли как изсъхва веригата в росната трева или в хвойната?)... Не мога да си позволя един елементарен проблем с колелото като скъсана верига например да ми провали поход, който планирам от две години, а ми е мечта откакто бях в 5-ти клас...
Шалте няма да вземам, защото е твърде обемисто. Вместо него ще имам автомобилен сенник - още по-леко е, а освен това в сгънат вид почти не заема място.
Водата не е голям проблем по тоя маршрут, ако носиш със себе си 3 литра например, колкото смятам аз да нося, и то не навсякъде. Участъците по КЕ, в които няма вода дълго време, са малко и това "дълго време" е не повече от 5-6 часа (Централен Балкан от Кашана до Ехо, където вода има само на х.Планински извори, Лескова - Мургаш, след Чумерна до Вратник, между Изворите на Камчия и Котел... за други не се сещам сега). Водата ще е върху колелото - отпред на рамката, където ти казваш, бутилка от 1,25 л, и отзад на багажника още едно пластмасово шише от безалкохолно от 2 л.
Къпането безспорно е важно, защото като се поизмиеш, духа много се вдига, но е възможно само по хижите. Където има чешми по пътя, ще се мия, но водата в тях е студена и не смятам да прекалявам с хигиената Сапун ще си нося и то не толкова за миене и къпане, колкото за пране на дрехите. Ще имам само два комплекта дрехи, които са бързосъхнещи и ще ги сменявам и пера възможно най-често.
Храненето го планирам да бъде по хижите. С мен смятам да нося около килограм мед в пластмасови бурканчета, 750 гр мюсли крънч, които се ядат и сухи, но са вкусни и имат захар в тях, както и около килограм ядки (орехи и бадеми). Ще си нося и малко шарена сол, тя не тежи, но пък когато намеря хляб и масло или олио, стават вкусни филийки. Аз обаче съм установил, че в планината не ям много. Просто натоварването и умората са толкова големи, че стомахът ми се свива и се задоволявам с доста малко храна. Отделно от това, колкото и смешно и глупаво да прозвучи на някои, с цел да намаля натоварването на краката си по време на прехода, в началото на тая година проведох един 15-дневен курс по гладолечение, след който отслабнах с 18 кг и се научих да ям по 2 пъти на ден (главно ядки и плодове), без това да ми се отрази на работоспособността за неголям период от време. Така че не вярвам да озверея от глад насред нищото Шоколади няма да нося, медът е доказано по-добър.
За лекарствата... Няма как да мина само с хапчета за диария (взел съм и такива). Просто в пущинаците рискът да си пуснеш кръв от разните му клекове и тръни е голям и промиващи и превързочни материали са задължителни. Е, чак противозмийски серум няма да взимам
За скоростта - абе, 10 км/ч средна скорост за целия КЕ нямам илюзии, че ще поддържам, то ако беше така, както имам намерение да се движа по 15-ина часа на ден, за по-малко от седмица ще го мина Не, нямам подготовката да го направя това нещо. Ако за тия 15 часа (в тях има и почивки, и хранения) успявам да минавам по 65-70 км средно дневно, ще съм супер доволен от себе си
Благодаря пак за мнението ти, това, че го оспорвам, не е от желание да се конфронтирам, а по-скоро се дължи на удоволствието да разисквам темата Аз тръгвам на 2.07, т.е. другата седмица в петък Както се оказва, въпреки всички мои призиви и покани, желаещи да ме придружат на практика няма и ще си бъда сам Но... това е положението. Ако успея, това, че съм бил сам, ще повиши още повече стойността на постижението ми
|
Re: И аз да кажа нещо [re: Бoko]
