|
|
| Тема |
 връх Балабаница 12.06.2010 |
|
| Автор |
goro_levskara (планинар) |
|
| Публикувано | 14.06.10 19:29 |
|
|
|
В жегавия съботен ден реших да си направя една разходка в източна Рила. И по специално до най-източния двухилядник - Балабаница. Свалих предишния ден от сайта на Емо трака и в ранната утрин газ с Вальо към Белмекен. Оттам хванахме пътя за Юндола и при една чешма, която местните ни казаха, че наричат Паздина вода оставихме автомобила и захапахме нагоре. От книгата на Румен Грънчаров и от сайта на Емо знаех какво ни чака и беше редно да подготвя Вальо за това. Опитвам се да го запаля по планините и мисля, че ще успея За първи път чу думата клекинг, обясних му я подробно, а много скоро и той я разбра перфектно...
В началото се върви почти по равно по черен път. На едно място пътя се разделя, като ние хванахме в южна посока. Не след дълго излезнахме на една хубава полянка и бързо след това вече бяхме в гората. На излизане от нея хванахме в източна посока към Балабаница. Мухите и жегата тук ни смачкаха, а и пътят свърши. И изведнъж пред нас се появи и самия връх. Просто трябваше да минем едно билце и сме там...
"Почвам" се казва в една песен на Ъпсурт и ние започнахме. На места имаше пътечка, на места нямаше. Някъде минавахме отдолу, някъде отгоре
Напредвахме бавно, като най ужасното беше не клека, а мухите и жегата. Нещо им става на тези хвъркати, ужасно много бяха. А имаше и да минем още път...
Накрая се появи и самиият той - връх Балабаница...
Последните 15 ина метри до него обаче бяха най тежки. Растителността беше най-гъста. Но ние успяхме и бяхме доволни...
Лошо обаче, че трябваше и да слезнем. Стори ми се че северно от нас имаше някаква просека и тръгнахме по нея. Много бързо обаче се усетих, че губим посока и хванах веднага в правилната. Вальо обаче не ми се довери, доволен че върви по "магистрала" и продължи. Аз успях с много клекинг да се върна в посоката и се качих на една чучка северно от върха. А моето верно приятелче се усетил и той и започнали мъките. По някое време успя някак си да се добере до мен...
Снимахме Балабаница...
... и отново в борба. Всичко започваше отново. Но отново и се справихме добре, а и останахме доволни, че клекинга остана зад нас...
Върнахме се бързо до колата с изпокъсани тениски нахапани от мухи, но пък изкачили най източния двухилядник на Рила
Хапване и пийване на бира в Белово и газ към София, трябваше да гледам вечерния мач.
Неделния ден отново бях на път и отново в Рила, но този път с Цецко и Ирина.
Искахме да отидем до Мальовица. Бях ходил миналата година на 14 юни до там и сега останах учуден как почти на същия ден една година след това условията са толкова различни. Изнанада ме наличието на много сняг и това, че Еленино езеро още беше почти изцяло в лед. От втора тераса трябваше да катерим по сняг нагоре...
И то по неприятен и хлъзгав сняг. Но за сметка на това гледките около нас бяха величествени както винаги...
Естествено не навсякъде имаше сняг, но като цяло бяхме внимателни. Така се качихме и до езерото...
Бързо стигнахме и до върха, където се насладихме на също така великолепни гледки...
Не след дълго тръгнахме обратно надолу, като този път хванахме зимната марка. Искахме да избигнем стръмното слизане по сняг към втора тераса, затова и хванахме по улея под Малка Мальовица. Стръмно, но пък без сняг....
Така избегнахме опасния участък и скоро след това вече бяхме на марката. На идване не искахме да пресичаме реката, която беше много бърза и правихме някакви обиколни маршрути. Сега обаче решихме да си движим по пътеката без да се притесняваме от това, че трябва да минем през придошлата река - вече бяхме с мокри крака и не ни пукаше. Като дойде обаче момента да я пресечем, вече не бяхме толкова уверени. Трябваше да газим до колене в ледена вода...
Но както винаги остават само хубавите спомени след това и всичко приехме с усмивка. Дори и факта, че нямаше бира на хижата не беше достатъчен да развали хубавото ни настроение и перфектна разходка.
Ето и линк към снимките:
вр.Балабаница:
вр.Мальовица:
Бъдете здрави!!!
Жоро
| |
| |
| 
|
|
