Браво, Станислав, това се казва сериозна приказка!

Това "За 24 часа кой докъдето може" звучи много примамливо! Организацията обаче неизбежно ще стане по-тежка. Трябва много добре да се обмисли.

Първо - за най важното (според мен). Аз съм категорично против обръщането на посоката на похода с тръгване от (или около) Кашана. Мисля, че това би било фактор, предразполагащ към злополуки. Най-тежката част на билото ще остане за "десерт", когато участниците ще са изморени. Нищо чудно Купените да попаднат в тъмната част на денонощието. Всичко това е много опасно, ако питате мен. Става въпрос за масова проява. Не е ли най-важното да стигнем живи и здрави? Може приказките ми да изглеждат пенсионерски, ама аз тъй мисля. Голямо постижение е, че походът, който не е от лесните разходки, се проведе 7 пъти без нито една сериозна злополука. Голяма грешка ще направим, ако решим, че можем да приемем това за даденост и че можем да спрем да мислим за безопасността. При сегашния начин проблемът с тъмнината също съществува в участъка от х. Козя стена до Маркова ливада. Вярвам, че не е нужно да ти напомням, Станислав, с какво се разминахме на косъм там преди 2 години. Рискът ще се увеличи неколкократно при обръщане на посоката. Нямам нищо против промени в посоката и крайните точки, но според мен при това трябва да се избегне в тъмната част да попадат подчертано опасни участъци.

Идеята за изграждане на наши опорни пунктове по билото ми се струва лоша пак от гледна точка на безопасността, колкото и да звучи парадоксално. В сегашния начин на провеждане на похода всеки разчита на себе си и на хижите по пътя и практиката като че ли показва, че това е достатъчно добро. Евентуални палатки по трасето първо биха представлявали тежък организационен, логистичен и комуникационен проблем (ма к'ви думички знам, а? хихихи). Второ, боя се, че в лошо време слабо биха помогнали на някого. Трето, биха създали у участниците необосновано чувство за сигурност и поддръжка, което би ги стимулирало да прекрачат границите си повече, отколкото е разумно. По-скоро мисля, че трябва в последната част на похода да има достъпни хижи или други "обекти на цивилизацията" на неголеми разстояния (от порядъка на 3 часа или по-малко) един от друг, което не е трудно за Стара планина.

Личните възможности на моята скромна особа надали са много интересни за някого, но понеже Станислав ме пита, ще отговоря. Подминавал съм х. Ехо само веднъж. Тръгнах от връх Мазалат (вместо от хижата, но разликата не е голяма) и за 24 часа без съвсем малко стигнах до връх Вежен. Там вече си застъпвах езика, фигуративно казано. Не мисля, че за 24 часа бих бил в състояние да стигна по-далеч от Планински извори и даже това сигурно ще изисква целенасочено да тренирам, а не просто (както сега) да се кача на влака и да дойда да участвам. Разбира се, аз съм дрът, младите могат повече. От Златишкия до Троянския мисля, че не бих успял за 9 часа. Ще ми трябват, струва ми се, най-малко 11, а ако мисля за още ходене след това, вероятно и повече. Все пак не съм пробвал, та говоря малко наизуст.

Още нещо - много е важно, струва ми се! bst вече го е написал, но и аз държа да го кажа. В момента в този поход има нещо извънредно хубаво, което не би било добре да изгубим. Той е подходящ за участници с ВСЯКАКВИ възможности. Не всеки може да стигне до края и не всеки от дошлите за пръв път даже е наясно, докъде може да стигне, но това не пречи на никого. Дори едно качване на Ботев и спане на заслона е чудесно планинарско преживяване, а това е по силите на почти всекиго. За по-издръжливите - минаването през Купените е яко изживяване. И т.н., и т.н. Станислав, ти пишеш, че идеята на похода не е той да е състезание - и е много добре, че е така. Ако се мисли за промени, то те според мен трябва да са такива, че походът да не се превърне само в арена за изява на най-добрите участници-спортисти, а да бъде нещо много хубаво и за тези, които са с по-скромни амбиции и/или възможности, така, както е сега. Не съм реакционно настроен, разнообразието е хубаво нещо, но нека не губим хубавите неща, които са постигнати. На мен лично тоя поход ми е много скъп и още веднъж искам да благодаря на Станислав за чудесното хрумване и още по-чудесното изпълнение!

И накрая нещо по повод на числото 100. Моето лично убеждение е, че да се минат 100 километра по билото на планина за 24 часа е по силите на малко, ама наистина много малко хора. Ако вървим в тази посока, походът ще стане някаква елитарна проява.

Редактирано от Orнeдишaщ на 08.06.10 11:01.