Като стана дума за тазгодишното ходене и незаконната сеч под Марагидик, сетих се се за нещо доста неприятно, което напоследък се случва в нашите планини и против което не виждам как ще се противопоставим. Става въпрос за масовото навлизане на всякакви видове високопроходими машини по планинските била и почвената ерозия, която те предизвикват. Представете си, че се движите от х. Тъжа към връх Ботев. Има широк път, който обикаля Юрушка грамада и Параджика. Да ама юнаците с верижните машини не се движат по него, а покрай колците на зимната маркировка. И тъй като бях в района преди около 10 дни, видях че следите са съвсем пресни. Тревата на много места е отнесена от веригите и се е оформил чакалиран път. Такова чудо не е било. Последния ден се спуснахме към Паниците. Големият път , изорал целия южен склон за качване към Ботев, там където прави серпантини също не се ползва. Кара се направо през тревата. Пейзажът е лунен. Тъй като гледам май похода наполовина вече ще минава по каменни пътища и май ще срещаме по билото повече автомобили отколкото туристи както беше и на сегашното ни ходене.
Всъщност проблемът не е в комфорта на туриста, а в това до какви последствия ще доведе безконтролната сеч и унищожаване на тревната покривка. Дали реките, които извират под тези била и от които пием вода ще ги има. А бе защо ли се ядосвам. Може би защото ходих четири дни с мокри крака и обвинявам пътеките че имат камъни. Нали въпросната проява е само един ден, ще бързаме и няма да се оглеждаме. Радо.