никъде не съм казал, че е много умно да се минава по тая пътека, така решихме защото имаше предварителна информация, че от водните дупки нататък по цялата пътека няма сняг, дори някои хора написаха в маршрутните си листове - "връщане по лятната пътека", и всички от водните дупки от там минаха. на нас ни останаха дотам 2 или 3 улея с малко сняг и между тях треви. а вероятността да счупиш крак по морените на чала е същата. подробности - мястото където е иглуто/на пътеката/, не е мястото на падането - две въжета по-надолу, а до там, както се сещаш стигнахме сами - с парапет, който направихме. от там до горе, откъдето дойдоха и хората бе още 200 метра - същия тревен склон. след като ни казаха, че вечерта ще им е невъзможно да опитат да слязат, решихме и всъщност дори им казах по телефона, че ще започнем сами придвижване към реброто, тъй като състоянието на Добри позволяваше макар и трудно движението по парапети. същото щеше да стане и при липса на телефони. не ме разбирайте погрешно, оценяваме помощта на ПСС, но стига с това геройстване. всеки един от тези спасители знае какво прави, ако не искаше, нямаше да е там. напротив, правят го с убедеността, че това може да се случи на всеки. немалко, при това спасители, си отидоха по нелеп начин, трябва ли да ги съдим за грешките? никой не иска да попада в ситуация, да изпитва възможностите на ПСС, но на всеки може да се случи, не си мислете че сте застраховани.
виждам, чи ви е кеф да биете по падналия, това удоволствие се практикува още от римско време, но знае ли се утре къде ще сте и какво може да ви се случи, днес един, утре друг, внимавайте, рогатия дебне. от година не се занимавам сериозно, защото съм нещо като инвалид с едната ръка, но пак бих помогнал на човек в беда, където и да е, злобарстването го оставям на вас. пожелавам ви единствено нашия късмет.