Истината: от участника-свидетел

Тази сутрин, преди 2 часа, момчето-участник в злополучното събитие в Пирин, е разказал точно какво се е случило.
Което за пореден път потвърждава, че на медиите НЕ трябва да се вярва. За 2-3 дни се изписаха толкова глупости, че да не му се налага на човек да се занимава с медии...
Хората ВЪОБЩЕ НЕ са стигали до ръба Кончето. Маршрута им е бил от х.Яворов до заслон Кончето и обратно. По обратният път, на около 200 м. от заслона при един леден пасаж се е случил инцидента.

Та ето и целият текст:

инцидента с мен и Рени в Пирин
Posted Декември 5th, 2009 by Георги Петлешков

Името ми е Георги Петлешков и съм момчето участвало в инцидента.
Истината е, че уж дадох толкова информация а всичко което прочетох по пресата се различаваше доста от това което съм казал.
И понеже страшно много се дискутира ситуацията, реших да го напиша лично, за да няма изкривяване на казаното от мен.
Започвам от самото начало:
Планът за кончето го бяхме замислили седмици преди похода, даже по програма трябваше да има с нас още двама алпинисти, които обаче бяха възпряни служебно от прехода. В понеделник сутрин след като останових, че някой е вандалствал с личният ми автомобил, решихме с приятелката ми да тръгнем за пирин на стоп. Стопът беше страхотен, човекът който ни взе, кадрови войник от Пловдив, ни закара до самата пътека след разклона за Бетоловото, за което страшни благодарности и на него.От там планът беше да нощуваме някъде около хижа Яворов. С Рени останахме крайно разочаровани от хижите в БГ и по принцип предпочитаме палаткуването.Не помня точно в колко часа престигнахме по разкошна пътека до хижата, където ни посрешна кучето на хижаря и самия хижар. Сгряхме се с по чаша чай, и тръгнахме нагоре. Хижаря ни спомена за заслон, на около час след хижата. Мисля че се казва бункера.Доста корозирал заслон, но ни свърши чудна работа за вечерта.До заслона нямаше и следа от лед и сняг. Времето се различаваше от това по медиите, но имайки се предвид добрата ни екипировка не се отказахме от целта. На следващият ден, закусихме и тръгнахме към заслон кончето. По принцип плана бе да минем кончето същият ден и да нощуваме някъде около хижа Бъндерица, но след като минахме Тевно езеро, времето по билото критично се влоши.Задуха зверски вятър. След заслона започнаха да се появяват тук там и заледени участъзи, а на самото Тевно , установихме, че е доста заледено.Напълнихме бутилки с вода на езерото и продължихме към ЗАСЛОН кончето. При силният вятър който се появи, преценихме, че сме по -близо до заслон кончето отколкото до заслон бункера. всичко бе ок, и освен вятъра нищо не ни притесняваше. Пак казвам сняг и лед имаше сравнително малко и на места. През цялото време следях пътеката по gps-а и по маркировката по камъните.На около 200 метра преди самият заслон, пред нас за пръв път се появи силно заснежен участък с дебел слой лед. Още ме учудва как маркировката и пътеката минават точно по този участък. Ъгълът на склона беше доста малък и за летен преход.С голямо колебание и помощ от въже което винаги нося с мен, както и подготвени с лента през кръста и карабинери, минахме участъка без проблеми, но доста изплашени. Следващите метри до заслона бяха ок, но доста ветровити.Прекарахме вечерта в заслона при изключително силен вятър.Още вечерта взехме решение, че без пикел и котки няма да може да минем кончето и решихме да се върнем обратно към хижа Яворов.На следвщата сутрин беше навалял около 8-10 сантиметра пухкав сняг.Сметнах, че ако тръгнем малко по късно, заледените участъци с финован сняг, ще се поотпуснат. така към 9;15 тръгнахме обратно към хижа Яворов. На същият проблемен участък имаше лек снаяг покрил леда под него. Предложих на Рени да използваме въжето за осигуровка, но тя твърдо отказа. Пръв преминах аз като стъпвак по наклона с леда и сняг бързо, така че да нямам време да оставам с цяла опора върху мекият сняг, за да не се хлъзна. Рени обаче обича да стъпва на сигурно, и прави джобчета с крак в снега, за да е по сигурна. За съжаление, второто джобче което направи, поддаде и тя се плъзна по склона. предната вечер я бях инструктирал, че при падане, когато сме без пикел и сме с големите раници, да се старае да се пързаля по гръб. Така според мен шанса да си удари главата е по малък. Тя и това направи. Пързаля се по склона близо 30 метра както и бях казал, но изведнъж започна да се търкаля настрани и увеличи скороста на търкаляне по склона. УТОЧНЕНИЕ: ОТ ЗАСЛОН КОНЧЕТО КЪМ ХИЖА ЯВОРОВ, НИЕ СЕ ДВИЖЕХМЕ ПО ЛЯВАТА СТРАНА НА РИДА:
Както споменах мястото на което се подхлъзна Рени беше на около 200 метра , в случея, след заслон кончето. Първата ми реакция след като видях как се увеличва скоростта на падане на Рени, бе да хвърля чантата на пътеката и да набера 112 за помощ. Те ме свързаха с ПСС на които оставих GPS данни на мястото където падна Рени. В случей, че не успея да я намеря. След което се затърчах по склона надолу.
На около 250- 300 метра може би, не съм сигурен, забелязах улей пресичащ перпендикулярно склона. Улея беше много заснежен. Сигурен бях, че Рени е някъде по него, и се оказах прав. На края на Улея лежеше обляна в кръв.Това беше най-тежкият момент в живота ми! Стигнах до нея и започнах да я оглеждам за щети.Имаше отворена рана на главата от която течеше кръв,и много охлузни рани по лицето, като над едното и око имааше също сериозна рана.След огледа започнах да звъня по телефона си. Първо се обадих на ПСС за да посоча GPS данните за мястото където сме, говорих с тях дълго.( На планина тръгвам винаги с минимум 2 телефона, при инцидента, вторият телефон остана в Рени и при падането и се счупи. Това го разбрах по късно) вторият разговор който проведох, беше с доцент Петков, близък мой приятел, с който да се информирам как да постъпя в ситуацията в която е Рени.Той не е специалист в тази област, но веднага ми даде телефон на такъв. Докато чаках чрез СМС телефона на мозъчния хирург(На който също искам много да благодаря) набрах телефона на моя шеф, г-н Младенов или турбозмей, не знам защо реших на него да звънна, реакцията ми беше първична. За мое съжаление единственото което успях да му кажа бе " шефе нуждая се спешно от вашата помощ, въпросът е на живот и смърт" в този момент, батерията на телефона ми падна. Потърсих другият телефон, но той беше счупен.
Следващата ми реакция бе да извадя всички принадлежности за такава ситуация от раницата на Рени. Спален чувал и поларено одеалце на селева- микрофлес.( мога да кажа, че голяма част от заслугата да не замръзна и аз бе одеалцето, което топлеше в пъти повече от спалните чували).Покрих Рени и зачаках ПСС.
Чаках до 16;00 , в този част си бях казал, че ако не дойдат спасители ще трябва да направя заслон. Бях обърнал внимание, че слънцето залязва около 17;15, така че имах около час и полувина. Позиционирах Рени така, че да не се изтърколи повторно надолу по улея, и се затърчах към пътеката за моята раница. Когато стигнах до раницата си, погледнах на долу за да видя вижда ли се Рени от Пътеката, това бе сигурен признак колко лесно евентуално ще ни намерят. Рени обаче изобщо не се различаваше от терена долу. извадих шалтето си и въжето което беше с мен и ги остави за ориентир, като с въжето направи стрелка между два камъка, така че да не го духне вятъра.
Хукнах обратно надолу.
В раницата си носех- Спален чувал. палатка, ПВЦ платнище газов примус и посуда, както и дрехи и храна, термуси с топла вода. За по малко от час сглобих нещо като бивак на малко по полегато място, и преместих Рени там, стоплих малко храна, която тя отказа и стоплих още вода.Покрихме се с платнището, защото започна обилен снеговалеж.Рени бе завита, мога да кажа повече от добре, през цялата нощ я будех през около час да се интересувам от състоянието и.Забравих да кажа, че имах и аптечка, превързах раната на главата й и дадох парацетамол. От палатката която е тъмно синя с голям оранжев х , вързах за един по голям и издаден камък, идеята бе за сигнализация също евентуално към спасителите.Периодично ставах и истръсвах палатката от снега, така че да се вижда добре. Допълнително, когато съвсем се стъмни, включих челника си на сигнален режим и го насочих към пътеката. така прекарахме ноща.
Нощ в която не спрях да се моля на всевишния за нашето спасение.
Именно на Бога благодаря за всичко.
През ноща също и обмислях планове за следващият ден. а те бяха:
1 Ако Рени не е в кондиция(което беше почти сигурно) тръгвам сам към заслон кончето, където евентуално намирам ПСС, ако пък не ги намеря там, събирам всички одеала и се връщам при Рени за още една вечер.
2 План 2 оставам на място и чакам помощ- имайки се предвид силния снеговалеж, си казах, че останеме ли на едно място, за полувин час ще сме покрити изцяло със сняг.
3 Тръгваме с рени към заслон кончето. Най-разумния вариант. Пътя за заслона така или иначе минава през пътеката по която трябваше да дойдат спасителите, ако пък не ги засечеме, стигаме до заслона, където има провизии за поне 3-4 а може и 5 дни.
Да обаче , нещата се развиха по лош начин.тръгнахме към 7;30 Силния снеговалеж бе натрупал около 50-60 см сняг по склона, и пълзенето нагоре бе изключително трудно. бях зад Рени да и помагам на всяка стъпка, и засякох по чесовника си, че се движиме на места с около 4 минути в метър. Разстоянието до заслона бе около няколко стотин метра, казах си все за един цял ден ще го мина. по едно време засилихме темпото и около 11;00 бяхме на 140 метра до заслона. Тук се появи друг проблем. Предният ден GPS-ът показваше доста точно пътеката, сега обаче всеки път когато се насочех към нея, се оказваше много стръмен улей. На Два пъти се подхлъзнахме с Рени както първият ден и загубихме около 15-20 метра височина. Опитах пак, но под друг заход, но пак не стана, и така около 11;30 - 12 часа, при изключително лоши атмосферни услови- силен снеговалеж, вятър и магла, сметнах, че спасителите няма да ни намерят на това място. Забравих да вметна, че през цялата нощ, предият ден, и последният ден, носех в себе си свирка която надувах яко. На сто и четиредесетте метра до заслона започнах още по яко да свиря. Никакъв отговор. мястото на което бяхме заклещени бе доста лошо. Забравих още нещо да спомена, през ноща, когато падна снега, затрупа целият инвентар. Признавам това бе една от най-големите ми грешки, трябваше да го прибера под заслона. Така обаче изгубих ръкавиците си и още куп неща които после се оказаха доста потребни, но уви.
Стоеки на сипея, Рени бе много изтощена и не в кондиция, и говореше несвързани неща. Передложи да тръгнеме към хижа Яворов, но за мен това бе самоубииство. Изгубил вяра в GPSът смятах, че на първите няколко стотин метра щяхме да се загубим.
Второто и предложение бе да слеземе до мястото където спахме, там поне беше по полегато. Съгласих се, така или иначе бях загубил надежда в този момент. При този снеговлеж, мъгла и вятър, нямаше как да чакаме ПСС на склона, а ако ли слезехме обратно при бивака, според мен , нито ние нито те щяха да ни чуят и видят. Приех слизането надолу като идея за търсене на по удобно място за заспиване на вечен сън. Тръгнах надолу по склона, първо бавно и до Рени, после отчаян, започнах да експериментирам различни падания и как мога да се задържа от тях. Техники които бях гледал по телевизията, оказаха се доста полезни.Казах на Рени да не се притеснява много като слиза, така или иначе, вече нищо нямаше значение.Така стигнахме обратно до мястото където спахме.Аз започнах да правя бивак за втората нощ, която бях сигурен че е много малко вероятно да изкараме. Рени с бавно темпо слезе до мен, погледна на долу в долината и каза с отнесен глас, защо да не продължим слизането. Казах и, че е невъзможно да взема цялата екипировка надолу, и че ако продължим надолу, където gpsът не показваше нищо, нито хижа нито село, сме обречени на сигурна смърт. Само че вие не познавате Рени, макар и в комоцио, тя настоя да опитаме все пак пък каквото стане. Сметнах, че така или инче не губиме кой знае колко, в улея щеше да падне още много сняг, и щеше да ни затрупа, а долу в деличината, не валеше сняг и имаше дървета и храсти. Чух водопад, а бях много жаден, казах си, ако ще се мре,няма да съм жаден. Предната вечер, снега бе затрупал всичката посуда, на сутринта успях да намеря примуса, но не и съдинка в която да топя сняг. Въпреки това взех котлончето. сега след свършен факт, ми идва и идеята, че ако бяхме стигнали долу, можех с примуса да запаля огън около нас, който хем да ни топли през ноща хем да сигнализира на спасителните групи къде сме.
Тръгнахме надолу. В един момент, се учудих с кава скорост се движиме. Макар рени да беше зле, за окло половин час слязохме огромно разстояние, и долината изглеждаше съвсем близо. След едно от спусканията, от дясно на мен ми се стори, че видях хижа. Доста в деличината, но си струваше опита. Казах на Рени, че ще се затърча и ще повикам малко, и ако не е , ще продължим пак надолу.хижата се падаше ляво от нас. Изминах около 200 метра викайки , но се оказа, че това не е хижа а скален венец, останах много разочарован, но докато виках вече от отчаяние, изведнъж чух отговор от някъде под нас. останах като гръмнат. В първият момент си помислих, че е халюцинация. Предния ден по подобен начин ми се счу хеликоптер и кучешки лай.
Спрях на място и започнах да се ослушвам- Никакъв звук. Изчаках пак Рени, казах и, че ми се е счул глас, ако може и тя да се ослушва, и пак продължих надолу. Търсейки някаква малка надежда, продължих да викам, и изведнъж ясно чух отговор.Бяхме на около 300-400 метра от края на склона, когато срещу мен на отсрешният склон ясно забелязах силует на човек който мърдаше. Подскочих от радост, и зачаках Рени пак да дойде до мен и да и покажа силуета. Тя е по добре с очите от мен, макар и с едно само в случея, и каза че силуета не е на един човек а на трима. До тогава мислех, че може би това е някакъв друг турист, но след като Рени ме убеди , че са трима бях сигурен вече, че са ПСС.
Слязох малко да се убедя с очите си и О Чудо, към мен вървяха два червени силуета. Посрешнах двамата първи спасители със сълзи на очи. Не вярвах на случващото се. Те ми тикнаха една станция в ръката и казаха, слушай, твойте хора искат да говорят с теб. Това страшно много ме учуди, представих се по станцията, която ми се стори много позната, и О Поредното чудо. От станцията проговори гласът на моя шеф, г-н Тинко Младенов. Не вярвах на ушите си. Казах на двамата спасителя, че аз съм добре и ги отправих към Рени, която бе на ръба на силите си. Безкрайни благодарности на момчетата от ПСС които изцяло на доброволчески начала се отнесоха страшно мило с нас. Дадоха си ръкавиците, поларите, якето на Рени и на мен. Тръгнахме с двамата спасителя и Рени надолу по склона , и след около 10 минути видях шефа си в пълно бойно, планинарско оборудване да ме чака. Тук имаше ред сълзи ред сополи от моя страна, много благодарности и обще взето бях капнал от умора, студ и обезводняване, и може да не съм се държал много адекватно. До моя шеф имаше още едно момче от ПСС, и така всички заедно тръгнахме към служебният Автомобил на фирмата в която работя БСД-България, с които спасителите и шефа ми бяха дошли. По пътя спряхме да преоблекът още веднъж Рени, и да направят спасителите носилка.
Носилката импровизираха от два клона, пикели и въже, покриха я с един от спалните чували които носех, поставихме Рени в носилката и тръгнахме. Пътеката за към Джипа обаче се оказа доста тясна, а и на Рени и стана студена в легнало положение, и пожела ако меже да слезе пеш. Спасителите няколко пъти споменаха, че в такава ситуация, е по добре да я носиме, но в крайна сметка тя реши да ходи, И така подкрепяна от двама спасители, към залез слънце стигнахме служебният автомобил. От там спомените ми малко се губят, защото бях много изморен. Спомням си, че след като излязохме от офроудския участък, видях най-близките си приятели да ме чакат със сълзи на очи. Разбира се проклетите репортери бяха също там и не написаха една статия грамотно и достоверно.
В общи линии това се случи, грешки които допуснахме много, надявам се, взехме си поука.
Основните неща върху които си мисля са следните
1 никога не вярвай в прогноза за времето, а следи маршрутите по кое време на годинта се правят и с каква екипировка.
2 мислех че липсата на котки е причина за инцидента, като осмисля повече нещата, по пътеката когато тръгнахме, нямше толкова нито сняг нито лед, Имаше един единствен проблемен участък, и на него се случи инцидента. Преценката ми за невзимането на котки според мен не беше чак толкова погрешна. Липсата на Пикел и на двама ни, спореед мен бе основна грешка. Пикелът щеше да спре падането надолу на рени.
3 смятам, че допуснах няколко основни грешки при бивакуването на открито, при което изгубих в снега ценен инвентар и телесната си температура.
4 никога не подценявай ПСС, това е може би на първо място, Това са изключителни хора с невероятната дарба да даряват живот без каквато и да е било парично обещетение.
Страхотни хора,
Искам Специално да благодаря на трите момчета от Благоевград ,които ни намериха, на г-н Младенов, който инициира акцията от тази страна на склона, и който се отнесе много професионално с GPS данните които оставх на ПСС, и на всички доброволци към ПСС над 30 човека , които излязоха в зверски студ да ни търсят , изоставяйки работа и семейство, топъл дом и уют,излагайки се на смъртна опасност, всичко това само за благотворителна операция. Голям поклон пред тях и пред усилята им. нямам думи с които мога да опиша колко много съм им благодарен.

Взето е тази сутрин от тук:
http://iskar-speleo.org/drupal/?q=node/234
Пещерен клуб "Искър"